— Тогава защо решихте да проведете днешното интервю с мен, въпреки че вече се бях провалила на тестовете?
Кафявите му очи примигнаха.
— А, това ли било. Ами всъщност моята предишна секретарка, която много уважавам, беше вбесила Уедърби още от първия ден. И когато чух, че някаква способна млада кандидатка не е намерила общ език с него вчера, помислих, че може пък вие да сте още една Тереза. Не сте, но смятам, че с вас бихме могли да работим дори още по-добре, Лорън.
— Благодаря, господин Уилямс. Ще се видим след две седмици, считано от понеделник.
— Наричай ме просто Джим.
Тя се усмихна и пое протегнатата ръка:
— В такъв случай вие можете да ме наричате Лорън.
— Мисля, че вече го направих.
— Така беше.
Устните му трепнаха.
— Браво на вас… Не ми позволявайте да се налагам от позицията на по-силния.
Младата жена излезе от мрачната сграда на ослепителната слънчева светлина в прекрасния августовски ден. Докато очакваше светофарът да превключи на зелена светлина, погледът й неудържимо се насочи към „Глобал Индъстрис“ от другата страна на улицата. Запита се дали Ник в момента е на работа. Гореше от желание да го види.
Светофарът светна зелено и тя пресече широкия булевард, за да отиде при колата си. Но нали ако Ник беше имал желание да я види отново, щеше да я попита за телефонния й номер. А може би беше стеснителен човек. Ха, стеснителен! Лорън иронично поклати глава и протегна ръка към вратата на колата си. Ник Синклер беше всичко друго, но не и стеснителен. Със своята красива външност и очарователна небрежност навярно беше свикнал инициативата и предложенията за срещи да идват от страна на жените…
Стъклените врати се разтвориха и сърцето на Лорън радостно подскочи, когато пред очите й се появи самият Ник. За миг си помисли, че сигурно я е видял до колата и е излязъл, за да си поговори с нея, но той се обърна надясно и тръгна към другия ъгъл на сградата.
— Ник! — извика. — Ник!
Той хвърли поглед през рамо, а Лорън му махна с ръка и усети, че я обзема щастие, когато го видя как тръгна към нея.
— Познай къде бях? — попита го с грейнал поглед.
Сивите му очи блеснаха закачливо, докато оглеждаше лъскавата й коса, прибрана на елегантен кок, изискания й бежов костюм с копринена блуза и шоколадово кафявите сандали.
— Да не си била манекенка на някое голямо модно ревю? — отвърна й с усмивка.
Лорън засия от този комплимент, но изрече сдържано:
— Не, бях в „Синко Електроникс“, където ми предложиха работа… благодарение на теб.
Той не обърна никакво внимание на коментара за неговото съдействие.
— Ти прие ли?
— Че как иначе! Заплатата е фантастична, мъжът, за когото ще работя, е страхотен, а пък и самата работа ми се стори доста интересна.
— Значи си доволна, така ли?
Тя кимна… после го изчака да заговори, с надеждата че ще я покани да излязат заедно. Вместо това обаче той се пресегна и й отвори вратата на колата.
— Ник — побърза да каже тя, преди да я беше напуснал куражът, — иска ми се да отпразнувам днешния ден. Ако знаеш някое прилично място за сандвичи и нещо за пийване, с удоволствие ще те поканя на един обяд.
Той се поколеба, но после на устните му се появи усмивка:
— Това е най-прекрасното предложение, което съм получавал днес.
Вместо да й обяснява накъде да кара, Ник сам седна зад волана. Няколко пресечки по-нататък той сви и спря на един паркинг пред някаква тясна, обновена, триетажна тухлена къща. Върху табелата от тъмно дърво със златни букви беше изписано просто „При Тони“. Къщата беше превърната в меко осветен, приятен ресторант. Помещението имаше тъмен дъбов под, на грапавите тухлени стени висяха бакърени съдове. Слънчева светлина огряваше цветните стъкла на прозорците, а покривките на бяло и червено каре засилваха уюта и очарованието на обстановката.
Един сервитьор, застанал близо до вратата, любезно поздрави Ник, а после ги заведе до единствената свободна маса в цялото заведение. Докато Ник издърпваше нейния стол, Лорън огледа набързо другите посетители. Клиентите бяха предимно мъже. Повечето от тях бяха с костюми и само трима, сред които и Ник, бяха облечени спортно.
До масата им се появи по-възрастен сервитьор, който поздрави Ник с дружелюбно потупване по рамото и с едно сърдечно: „Радвам се да те видя пак, приятелю“, след което им подаде огромни кожени папки с предлаганото меню.