— Лорън ще се преоблече тук. Аз ще прескоча до „Заливчето“, за да отговоря на по-спешните телефонни обаждания и да се преоблека.
Трейси се усмихна на Лорън:
— Къщата е препълнена с хора. С тебе можем да използваме нашата стая, а пък Джордж ще се преоблече някъде другаде. Тръгваме ли? — подкани я тя, тръгвайки без да се обръща назад.
Ник хвърли поглед към Лорън и каза:
— Струва ми се, че Лорън иска да сподели нещо с мен. Ти тръгвай, тя ще те настигне.
Щом домакините се поотдалечиха, младата жена отчаяно изрече:
— Ник, аз нямам подходящи дрехи. Пък и ти сигурно не носиш, нали?
— Аз имам разни неща в „Заливчето“, пък и за теб ще намерим някоя рокля там — увери я спокойно. — Ще ти я пратя и ти ще я намериш в стаята на Трейси, когато си готова да я облечеш.
В къщата беше много шумно. Смях и говор се носеха от двайсетте стаи на етажите, докато във всяка посока забързано се движеха слуги, понесли току-що изгладени дрехи или подноси с напитки.
Ник спря един от слугите и му поиска съобщенията, които бяха оставени за него. След това се обърна към Лорън:
— След около час ще се срещнем при басейна. Можеш ли да се справиш без мен толкова дълго време?
— Няма проблеми — увери го тя. — Свърши си спокойно работата.
— Сигурна ли си?
Лорън кимна утвърдително. Когато Ник я остави, тя се обърна и забеляза, че Биби Лионардос я наблюдава с нескрит интерес. Лорън я попита:
— Има ли тук някъде телефон? Бих искала да се обадя у дома.
— Разбира се. А къде е това у дома? — поинтересува се Биби.
— Фенстър, Мисури — отвърна, като я последва в някакъв луксозен кабинет в дъното на коридора.
— Фенстър? — смръщи се Биби, сякаш името на града беше свързано с някаква противна миризма. След това излезе и затвори вратата зад себе си.
Разговорът с баща й приключи бързо, защото и двамата си даваха ясна сметка за цената на подобен междуградски разговор. Баща й се изненада, когато разбра за новата й работа и заплатата, а освен това изпита облекчение, щом чу, че Филип Уитуърт е настоял да я настани в апартамента на неговата леля, без да й взима наем. Тя не спомена за споразумението си с Филип, защото не искаше да притеснява баща си. Желанието й бе да го уведоми единствено за това, че финансовите му проблеми вече щяха да бъдат облекчени.
Когато приключи разговора, Лорън прекоси кабинета и понечи да отвори вратата, когато чу весел женски глас, който казваше:
— Биби, скъпа, изглеждаш прекрасно. Не съм те виждала от сто години. Знаеш ли, че Ник Синклер също трябва да дойде тук през уикенда?
— Той е тук — отвърна тя. — Вече се видяхме.
— Слава Богу, че е дошъл! — засмя се другата жена. — Карлтън ме домъкна тук от един фантастичен плаж на Бермудите, защото искал да говори с Ник за някаква сделка.
— Карлтън ще трябва да изчака реда си — отвърна Биби равнодушно. — Ние с Алекс също сме тук заради него. Алекс иска да поговори с него за един строеж на верига от международни хотели. Цели две седмици се опитваше да се свърже с Ник от Рим, но той така и не ни потърси сам, ето защо вчера долетяхме направо тук.
— Не видях Ерика — отбеляза другата жена.
— Не си я видяла, защото Ник не я е взел… но пък изчакай само да видиш какво си е довел. — Подигравателният смях на Биби накара Лорън да настръхне още преди тя да добави: — Няма да повярваш! Осемнайсетгодишна е и идва направо от някоя ферма в Мисури. Преди да си позволи да я остави сама за един час, той трябваше да я попита дали ще може да се оправи… — Гласовете на двете жени заглъхнаха.
Думите на Биби ядосаха Лорън, но тя спокойно отвори вратата и излезе в коридора.
Час по-късно седеше пред тоалетката на Трейси и разресваше гъстата си, лъскава коса, докато медно златистите къдрици се разляха в чудни вълни по раменете й. След това постави розов руж върху високите си скули и освежи гланца със същия цвят върху устните си.
Ник сигурно вече беше долу и я чакаше край басейна. При тази мисъл очите й заблестяха от щастие и тя се приведе напред към огледалото, след което внимателно постави любимите златни обици, принадлежели някога на майка й.
Когато приключи, тя се отдръпна назад, за да се види как изглежда с изящната дълга рокля от жарсе в кремав цвят, която й беше изпратена от Ник. Нежната материя подчертаваше стегнатия й бюст, а дългите и тесни ръкави обгръщаха ръцете й чак до китките. Златистият колан подчертаваше тънката й талия. Под дългата леко клоширана пола се подаваха изисканите златисти сандали, които й беше дала Трейси.
— Прекрасно! — усмихна се домакинята. — Я се завърти, за да те видя и отзад.
Лорън покорно се подчини.