— Разбирам — отвърна съчувствено Лорън. — Те са много богати и много разглезени, пък и щом работиш за тях, смятат, че им принадлежиш.
Тъмните му вежди изненадано се присвиха.
— Какво те кара да мислиш, че работя за тях?
— Случайно дочух как Биби Лионардос казваше на някаква жена, че съпругът й бил дошъл тук от Рим, защото искал да говори с теб за строежа на някакви международни хотели. А пък другата жена каза, че и нейният съпруг, който се казва Карлтън, също е тук, за да говори с теб за някакъв бизнес.
Ник хвърли ядосан поглед към тълпата, сякаш всеки човек там представляваше лична заплаха за неговото спокойствие.
— Дойдох тук, защото се побърках от работа през последните два месеца и ми се искаше да си почина малко — отбеляза сърдито.
— Ако наистина не искаш да разговаряш с никого за бизнес, не виждам защо тогава трябва да го правиш.
— Когато хората са изминали хиляди километри, за да разговарят с теб, те стават страшно настоятелни — отвърна й и отново хвърли поглед към другите гости. — И ако не ме лъже усещането, тук има поне още четирима души, които са дошли със същото намерение.
— Разчитай на мен — каза Лорън с чаровна усмивка, — аз ще ги държа настрана от теб.
— Ти ли? — захили се Ник. — И как точно мислиш да постигнеш това?
Очите й проблясваха изпод гъстите, червеникавокафяви мигли.
— Щом някой тръгне да те заговори за бизнес, аз ще те прекъсвам и ще се правя, че ти преча да се съсредоточиш.
Ник насочи поглед към устните й:
— Няма да ти е трудно — ти винаги ми пречиш да се съсредоточа.
И през следващите няколко часа Лорън наистина се държа точно така, както беше обещала. С тактическо съвършенство, което би направило чест дори на Наполеон Бонапарт, тя успя да измъкне Ник от доста делови разговори. В момента, в който разговорът започваше да се задълбочава твърде много, тя го прекъсваше и мило му напомняше, че й е обещал да й донесе нещо за пиене, да я разходи, да й покаже околността.
А пък и Ник я оставяше да го прави, като наблюдаваше нейната тактика със смесица от искрено възхищение и прикрита развеселеност. В лявата си ръка държеше чашата си, а пък с дясната я беше прегърнал през кръста. Но с напредването на вечерта алкохолът се лееше все повече, разговорите ставаха все по-гръмогласни, смеховете — по-шумни, а шегите — по-неприлични. А мъжете, които искаха да разговарят с Ник, проявяваха все по-голяма настойчивост.
— Наистина ли имаш нужда от разходка, защото усещаш някакво схващане в крака си? — попита я със закачлив шепот Ник, докато се отдалечаваха от един червендалест собственик на яхта, който го караше да му каже всичко, което знае за някаква петролна компания в Оклахома.
Лорън отпиваше от третата си чаша от питието, което имаше вкуса и гъстотата на шоколад, но вече започваше да си дава сметка, че то всъщност беше доста по-силно, отколкото си мислеше.
— Разбира се, че не — краката ми са в отлично състояние — заяви весело тя и насочи погледа си към хората, които играеха тенис по двойки на някакъв изолиран корт. Едната от жените, френска кинозвезда, бе свалила полата си и сега стоеше на високи токове само по горна дреха, покрита с пайети, изпод която се подаваха черни дантелени гащи.
Ник взе празната чаша от ръката на Лорън и я остави до неговата върху една масичка с чадър.
— Защо не се поразходим край водата?
На една от ярко осветените яхти шумно се веселяха. Застанали един до друг на брега, двамата слушаха музиката и смеховете и наблюдаваха как по повърхността на езерото се лееха снопове лунна светлина.
— Хайде да потанцуваш с мен — каза Ник и я взе в обятията си.
Тя облегна страната си върху гладката материя на смокинга му и започна да се полюлява заедно с него в такт с музиката, като потръпваше при допира на краката му до нейните.
Откакто се беше събудила тази сутрин, тя беше успяла да се срещне за разговор с господин Уедърби, да проведе интервю с Джим Уилямс, да обядва с Ник, да измине дълъг път и сега се намираше на това парти, където пи повече, отколкото изобщо някога си беше позволявала. Само в един-единствен ден бе успяла да усети и напрегнатост, и вълнение, и надежди, и страст, а беше с мъжа на своите мечти. Емоционалната въртележка, на която се бе носила цял ден, вече си казваше думата и тя се чувстваше уморена и доста замаяна.
Сети се за френската кинозвезда и тихичко се засмя:
— Ако аз бях онази жена, която играеше тенис, щях да си оставя полата, но пък щях да си сваля обувките. И знаеш ли защо?
— За да можеш да играеш по-добре? — промърмори разсеяно Ник.