— Не, та аз дори не знам да играя тенис. — Лорън рязко вдигна очи към него и весело му довери: — Причината да не сваля полата си ще бъде в това, че съм стеснителна. Или може би човек с повече задръжки? Е, няма значение, поне едното от двете. — Отново положи глава на гърдите му. Ник се засмя, а дланта му се плъзна надолу по голия й гръб и я притисна още по-плътно до тялото си. — Всъщност — продължи унесено тя — не съм нито стеснителна, нито пък със задръжки. Истината е, че аз съм един объркан продукт на полупуританско възпитание и либерално образование. Което означава, че на себе си не позволявам каквото и да било, но намирам за нормално другите да правят, каквото си поискат. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Той не отговори, вместо това я попита:
— Лорън, да не би случайно да си се понапила?
— Не съм сигурна.
— Недей и да бъдеш — нареди й.
Макар и изречена с тих глас, това си беше заповед и той очакваше да му се подчинят. Тя реши да възрази и рязко вдигна глава, но вниманието му веднага беше привлечено от устните й.
— Не се и опитвай — промърмори дрезгаво.
После впи устни в нейните в разтърсваща целувка, от която за нея не съществуваше вече нищо друго освен чувствените мъжки устни, прилепени страстно и неутолимо към нейните. Дланта му потъна в гъстата й коса, езикът се пъхна в устата и, срещна се с нейния и го погали, след което се измъкна, за да се вмъкне отново и отново, докато Лорън инстинктивно му даде онова, което той искаше. Устните й се отпуснаха и се раздвижиха заедно с неговите, разпалвайки желанието им. Младата жена усети неговата нарастваща страст и по тялото й пробягаха тръпки на удоволствие. Тя неволно изви тяло към него в неудържим порив да му доставя все по-голямо удоволствие, а той я придърпа още по-плътно към себе си.
Грубо прокара устни по страната й и дори шепотът му прозвуча с грубоватата дрезгавост на страстта.
— Мадам, начинът ти на целуване съвсем не е пуритански — каза и отново притисна устни към нейните.
Натискът на устните му постепенно се отпусна и накрая съвсем изчезна. Разтреперана от вълнение и страх, Лорън бавно отпусна чело върху рамото му. Толкова бързо, толкова страшно потъваше в тази бездна на страстта, че не беше в състояние да се спре. Следващите му думи само потвърдиха това:
— Нека да идем в „Заливчето“.
— Ник, аз…
Ръцете му плъзнаха към раменете й, след което я хвана здраво и я поотдалечи от себе си.
— Погледни ме — каза й нежно.
Лорън смутено вдигна очи.
— Желая те, Лорън.
Тези думи разпалиха истинска жар по цялото й тяло.
— Знам — прошепна плахо тя. — И се радвам, че е така.
Той се усмихна на нейната искреност и нежно постави длан върху страната й.
— И… — подкани я.
Лорън преглътна, напълно неспособна да откъсне взор от него или да го излъже.
— Аз също те желая — прошепна нерешително.
— В такъв случай — промърмори пресипнало той — защо още стоим тук?
— Хей, Ник! — извика някой. — Ти ли си това?
Лорън рязко се отдръпна настрани, сякаш вършеше нещо отвратително, след което едва не избухна в смях, когато Ник я придърпа към себе си и отвърна невъзмутимо:
— Синклер си тръгна още преди няколко часа.
— О, не, наистина ли? Но защо все пак го е направил? — попита мъжът.
— Явно е имал някакво по-интересно занимание — отвърна провлечено Ник.
— Да, сега разбирам — съгласи се добродушно човекът.
Въпреки грубия намек на Ник той явно нямаше никакво намерение да си тръгне. С изписана дружелюбна усмивка от сянката бавно се измъкна набит, мургав мъж, който в очите на Лорън моментално заприлича на малък мечок. Смокингът му се вееше, ризата му беше разкопчана, а пък папионката му висеше. Той изглеждаше… страшно симпатичен, помисли си тя, а Ник й го представи като Дейв Намбърс.
— Как се чувствате, господин Намбърс? — попита го вежливо.
— Не мога да се оплача от нищо, млада госпожице — отвърна той с усмивка. После се обърна към Ник: — На яхтата на Мидълтън се разиграват страхотни карти със зарове. Биби Лионардос току-що загуби двайсет и пет хиляди долара. Трейси Мидълтън мята все боклуци при залог от три хиляди долара на всяко хвърляне, а пък на Джордж му се паднаха по четири еднакви карти при две поредни раздавания. Шансът да се случи подобно събитие дори само веднъж е едно на четири хиляди. А пък шансът да се случи това събитие два пъти по ред трябва да е някъде около…
С любезна усмивка Лорън облегна глава върху гърдите на Ник и се притисна към него, докато се правеше, че слуша преценките на Дейв Намбърс за резултатите от хазартните залагания на яхтата. Не само че й беше студено, но вече й се доспиваше и бавното движение на дланта на Ник по гърба й оказваше почти хипнотично въздействие върху нея. Тя потисна една прозявка, носле — втора, но след няколко минути затвори клепачи.