— Лорън?
Тя преглътна.
— Да?
— Искаш ли първо да хапнеш?
— Първо… — прошепна дрезгаво. — Преди какво друго.
— Преди да се разходим с лодката — отвърна той, като я оглеждаше смутено.
— О, значи с лодката! — нервно се засмя тя. — Да, благодаря, първо бих искала да хапна. А да се разходим с лодка за мен ще бъде истинско удоволствие.
ГЛАВА 7
В яркото синьо небе плуваха пухкави бели облаци, вятърът издуваше платното и лодката безшумно се носеше по водата. Тя се загледа в една чайка, после хвърли поглед към Ник. Той се усмихна и Лорън също му отвърна с усмивка, след което отново вдигна лице към небето.
— Можем да пуснем котва тук, за да наловим риба. Искаш ли? — попита Ник.
— С най-голямо удоволствие.
Той се изправи и започна да прибира платното.
— Трябва да си наловим малко костур за вечеря — каза й, докато поставяше две въдици. — Тук има много сьомга, но ще ни бъдат нужни друг тип въдици, пък и освен това ще трябва да ги влачим зад лодката.
Лорън много пъти беше ловила риба с баща си от бреговете на чистите мисурски поточета и рекички, но никога не го бе правила от лодка. Но щом на мъжа, когото обичаше, му доставяше удоволствие да лови риба от лодки, тогава тя също трябваше да се научи.
— Хванах една — извика Ник половин час по-късно, когато неговото влакно шумно се размота.
Лорън пусна своята въдица и се втурна към неговия край на лодката, като даваше нареждания без изобщо да се замисля:
— Дръпни куката! Вдигни пръта нагоре! Не изпускай влакното! Ето, избяга… измъкна се от куката!
— Боже мой, ти да не се побърка! — захили се младият мъж и тя забеляза, че той здраво държеше рибата. Няколко минути по-късно се приведе над лодката и загреба големия прът с дълга ръчна мрежичка. Подобно на гордо момченце, което показва своя трофей на някой важен човек, той вдигна пляскащата риба.
— Е, какво ще кажеш?
При това момчешко изражение върху суровата красота на изваяното му лице цялата любов, която назряваше в гърдите й, избухна с неудържима сила. „Прекрасен си“ — помисли си.
— Прекрасна е — каза му Лорън.
И в този момент тя взе най-важното решение в живота си. Сърцето й вече принадлежеше на Ник, редно беше тази нощ и тялото й да стане негово.
Слънцето вече залязваше в пурпурни пламъци, когато Ник вдигна платното и те потеглиха обратно към „Заливчето“. Лорън отново усети погледа му върху себе си. Започна да захладнява и тя присви колене към гърдите си, а после ги обви с ръце. Вече бе взела окончателното си решение за начина, по който ще прекара нощта, но това, което я притесняваше, беше фактът, че щеше да предприеме подобна съдбоносна стъпка с човек, когото обожаваше, но за когото не знаеше почти нищо.
— За какво мислиш? — попита тихо Ник.
— Мислех си, че знам твърде малко за теб.
— А какво би искала да знаеш?
— Ами да речем, като начало, откъде например познаваш Трейси Мидълтън и всички тези хора.
Сякаш за да забави отговора си, той извади цигара от джоба си и я постави в устата. После запали клечка кибрит.
— С Трейси израснахме врата до врата — каза. — Близо до мястото, където сега се намира ресторантът на Тони.
Лорън остана смаяна. Ресторантът се намираше в район, който днес беше модерно обновен централен квартал. Но петнайсет или двайсет години преди това, когато те са били деца, едва ли е бил особено привлекателно място.
Ник наблюдаваше лицето й и очевидно се досещаше за нейните мисли.
— Трейси се омъжи за Джордж, който е поне два пъти по-възрастен от нея. Искаше да избяга от стария квартал.
Доста предпазливо Лорън отново подхвана въпроса, който той избягваше и който много я интересуваше:
— Ник, ти каза, че баща ти умрял, когато си бил на четири години, и че са те отгледали баба ти и дядо ти. Но какво се е случило с майка ти?
— Нищо. Тя се върна да живее при родителите си още на другия ден след погребението на баща ми.
Странно защо, но именно това негово пълно безразличие разпалваше любопитството на Лорън и я караше да се вглежда съсредоточено в него. Красивото му лице беше прекалено спокойно, прекалено безизразно. Не й се искаше да го разпитва, но усещаше как се влюбва в този завладяващ, загадъчен, страстен мъж и изпитваше отчаяната нужда да го разбере. Неуверено попита:
— Значи майка ти не те е взела със себе си?
Остротата в тона му я предупреди, че тази тема му е неприятна. Въпреки това той отговори:
— Майка ми беше богата, разглезена жена от Грос Поант, която се запознала с баща ми, когато той отишъл в дома на родителите й, за да поправя някаква електрическа инсталация. Месец и половина по-късно тя зарязала своя безличен, но богат годеник и се омъжила за моя горд, но беден баща. Очевидно съжалила за това почти веднага. Баща ми държал да живеят само от средствата, които сам можел да изкарва, и тя го мразела за това. Даже когато бизнесът потръгнал, тя не променила отношението си.