— Не се притеснявай — каза любезно Ник, когато Лорън стана с намерението да прибере съдовете от масата. — Икономът ще се погрижи за това утре сутринта.
Той взе бутилка „Гранд Марние“ и наля по малко ликьор в две чаши. Подаде й едната, а после се облегна на стола си. Докато отпиваше, замислено наблюдаваше младата жена.
Лорън беше напрегната и се опитваше да не мисли за това, което щеше да се случи. Времето й изтичаше; Ник бе задоволил техния физически глад и сега се подготвяше да задоволи и сексуалния им глад. Тя забелязваше това в начина, по който самоувереният му, властен поглед се спираше върху лицето й, както и в топлата интимност на усмивката, когато й говореше.
Тя вдигна чашата си и отпи. Всеки момент той щеше да стане и да я отведе вътре. Лорън се сепна и го погледна, когато запали цигара. На слабата светлина на фенера красивото му лице придоби хищен израз и тя потрепери.
— Студено ли ти е? — попита той.
Лорън поклати отрицателно глава, защото се боеше, че той моментално ще й предложи да влязат вътре. После се досети, че сигурно е забелязал нейното потръпване, и добави:
— Просто за миг усетих лек хлад, но тук е толкова приятно и не ми се иска да се прибирам.
Няколко минути по-късно Ник угаси цигарата и дръпна стола си назад. Сърцето на Лорън подскочи. Тя пресуши чашата си и му я подаде:
— Ще те помоля да ми налееш още малко.
Забеляза изненадата му, но той наля още ликьор и в двете чаши, след което се отпусна на стола си и открито се загледа в нея.
Беше прекалено нервна и напрегната, за да издържи погледа му. Тя се изправи, усмихна се смутено и отиде до парапета на терасата, като се загледа в светлините по отсрещните хълмове. Искаше да му достави удоволствие и се боеше да не се провали. Ник излъчваше такава смущаваща мъжественост и опит, че нейната девственост и неподготвеност можеха да му се сторят нещо страшно досадно и неприятно.
Столът му изскърца и Лорън го чу как се приближава, след което застана точно зад нея. Постави длани върху раменете й и тя подскочи.
— Студено ти е — промърмори той и я привлече към гърдите си, като обви ръце около нея, за да я стопли. — Така по-добре ли е?
Близостта му сякаш я лиши от способността да говори. Тя само поклати глава и затрепери.
— Ти трепериш от студ. — С настойчива нежност я поведе към къщата. — Хайде да влезем вътре, там е топло.
Тя дори не забеляза, че плъзгащите се стъклени врати не бяха тези на дневната. Разбра това едва когато се намери в разкошна спалня в карамелени, бели и кафяви тонове. Застина, вперила поглед в огромното легло в средата на стаята. Чу как Ник затвори стъклената врата зад нея с необратимо, гибелно щракване и цялата настръхна.
Едната му ръка се плъзна около кръста й, а с другата отметна настрани тежката й копринена коса. Дишането на Лорън се учести, когато устните му докоснах шията й, а после възбуждащо запълзяха към ухото, докато ръцете му бавно обходиха корема й и се плъзнах по-нагоре.
— Ник — объркано изрече тя, — аз… аз изобщо не съм уморена още.
— Много добре — прошепна той, докато езикът му чувствено галеше ухото й. — Защото няма да те оставя да заспиш дълго време.
— Исках да кажа, че… — Тя плахо се притисна към него и усети доказателството за нарастващата му възбуда. — Исках да кажа — изрече с разтреперан глас, — че още не съм готова за… за леглото.
— Чакам те цяла вечност, Лорън. Само не искай от мен да те чакам още.
Тези думи пропъдиха и последните й съмнения за дълбочината на чувствата му към нея, както и за правотата на това, което правеше. Тя дори не се опита да го спре, когато ръцете му се плъзнаха под дрехата й. Щом я свали, той обърна Лорън с лице към себе си и нежно изрече:
— Погледни ме в очите.
Тя се опита да вдигне очи към неговите, но не можа. Преглътна мъчително.
Обърна с длани лицето й и го повдигна, а хипнотизиращите му сиви очи се вгледаха в нейните.
— Ще правим това заедно — каза, взе дланта й и я постави върху гърдите си. — Разкопчай ми ризата — подкани я нежно.
Лорън осъзна, че Ник очевидно смята, че тя се колебае, защото предишните й любовници са били по-неопитни, и сега той се опитваше да влезе в ролята си на наставник.
Тя сведе очи, извитите й мигли потрепнаха, хвърляйки сенки върху пламналите й страни, докато изпълняваше неговото нареждане, а пръстите й бяха сковани от напрежение. Той умело разкопча сутиена й, докато тя се бавеше с всяко копче и несъзнателно засилваше възбудата му.
Пръстите й сякаш сами разтвориха ризата му и разкриха мускулестите му гърди с бронзов тен. Беше толкова красив и освен това сега й принадлежеше, можеше да го докосва, мислеше си Лорън.