— Докосни ме — нареди Ник с дрезгав глас.
Водена от инстинкта и от любовта си, тя плъзна чувствено ръце по гърдите му и се приведе да го целуне. Внезапно потръпване премина през цялото му тяло при докосването на устните й и ръката му потъна в меката й коса, извръщайки лицето й към неговото. Взря се в очи те й и приведе глава.
В началото устните му бяха топли и безкрайно нежни, те само докосваха нейните. След това обаче бавно се разтвориха и езикът му започна да обхожда устните й с такава страстна отмала, че Лорън обезумя от удоволствие.
Тя изви тялото си към неговото, а той вдигна глава. Сивите му очи пламнаха и той видя собственото си желание, отразено в сините дълбини на нейните очи.
— Божичко, желая те! — промълви той и ненаситните му устни се впиха в нейните, езикът му се вмъкна в устата й с целувка, която предизвика огнена експлозия по цялото й тяло.
Лорън изстена, притискайки се към него. Ръцете му опознаваха тялото й, издигнаха се нагоре по гърдите й, спуснаха се по гърба й, после още по-ниско и притиснаха хълбоците й към пулсиращата топлина на неговата мъжественост.
Светът се преобърна, когато той я грабна на ръце, впил жадно устни в нейните, положи я на леглото и се отпусна върху нея.
Обхвана с длани гърдите й миг преди да ги покрие с устни. После устните му отново се върнаха върху нейните и той разтвори устата й с жадна страст, а вещите му длани я проучваха, възбуждаха, терзаеха, потапяйки сетивата й в безкрайна палитра от удоволствия.
Той се намести върху нея и тя усети, че жадува да го приеме. Но в мига, в който се опита да разтвори бедра та й, Лорън уплашено подскочи.
— Ник! — изстена задъхано. — Ник, почакай, аз…
Обаче той само дрезгаво изрече:
— Недей, Лорън.
Болката, която долови в гласа му, сломи всяка съпротива от нейна страна, тя здраво обгърна раменете му с ръце и го притисна към себе си, а ханшът й се повдигна, за да го посрещне. Ник проникна в нея така бързо, че Лорън усети само една мигновена болка, която моментално беше забравена, щом той започна да се движи мъчително бавно.
— Чакам те само от няколко дни, а ми се струват цяла вечност — промълви младият мъж и започна да усилва темпото на мощните си тласъци, с което я приближаваше все повече към нейната връхна точка, докато накрая любовта и страстта на Лорън експлодираха в неудържим екстаз. Ник я притисна още по-силно в прегръдката си и с един последен тласък се присъедини към нея в прекрасната самозабрава, в която я беше изпратил…
Преситена и щастлива, тя усещаше топлината на тялото му и тежестта на неговата длан, отпусната върху корема й. Но както си лежеше така, започна да изпитва някаква неясна тревога. Опита се да я пропъди, за да не отнема блаженството на мига, но вече беше твърде късно. Спомни си как Ник я държеше здраво в прегръдките си, как проникна в нея и как й прошепна: „Чакам те само от няколко дни, а ми се струват цяла вечност.“
Наслаждението отстъпи място на суровата реалност. Беше изтълкувала погрешно думите му, когато й каза, че я бил чакал цяла вечност. Смисълът им беше, че няколкото дни, през които трябваше да изчака, за да се люби с нея, му се бяха сторили като цяла вечност. Това не промени чувствата и към него, но я смути.
Дали беше забелязал, че беше девствена? Как ли щеше да реагира? Ами ако я попита защо реши да се люби тъкмо с него? Разбира се, все още не можеше да му каже истината — че е влюбена в него и че иска и той да я обича.
Лорън реши, че ще трябва да избегне обсъждането на този въпрос. Тя бавно отвори очи. Ник лежеше на едната си страна, подпрян на лакът, вперил съсредоточен поглед в нея. Той изглеждаше смутен, нерешителен и видимо развеселен…
Значи беше забелязал. И ако се съдеше по изражението му, имаше намерението да говори за това.
Лорън се обърна на другата страна и побърза да седне на леглото с гръб към него. Тя грабна ризата му, захвърлена на леглото, за да прикрие голотата си.
— С удоволствие бих пила кафе — промърмори. — Ще го направя сама.
Тя го погледна и цялата поруменя, защото топлите му, съсредоточени очи се плъзнаха първо по дългите й стройни крака и едва след това се вдигнаха към лицето й.
Никога през живота си не се беше чувствала толкова неловко, както в този момент.
— Нали… нали нямаш нищо против да ми дадеш за малко ризата си? — попита.
— Нямам абсолютно нищо против, Лорън — отвърна й сериозно, но очите му се смееха. Неговата развеселеност беше толкова смущаваща, че ръцете й започнаха да треперят. Тя сведе поглед и попита:
— Имаш ли някакви предпочитания в подобен случай?