— Харесвам всичко точно така, както го направихме.
Тя впи очи в него, а лицето й пламна, когато каза:
— Не. Исках да кажа дали нямаш някакви предпочитания за кафето.
— Силно и без сметана.
— Да… да ти го направя ли?
— Кое по-точно? — попита многозначително той и лукаво й се ухили.
— Кафето!
— Да, благодаря ти.
— За какво? — попита тя предизвикателно, после побърза да излезе.
Когато влезе в кухнята и запали лампите, беше готова да заплаче. Ник й се присмиваше. Дали наистина е била толкова неспособна, толкова неопитна?
Ник влезе в кухнята и тя побърза да се залови с приготвянето на кафето.
— Защо шкафовете са празни? — попита.
— Защото къщата се продава — отвърна Ник.
Той я обгърна през кръста, привлече я към себе си и тихо изрече:
— Защо не ми каза?
— Да ти кажа какво?
— Дяволски добре знаеш какво.
— Всъщност просто бях забравила.
— Не е истина — захили се Ник. — Опитай с друг отговор.
— Защото никога не е ставало дума за това — сви рамене тя, — пък и защото не мислех, че ще забележиш.
— Никога не е ставало дума — отбеляза хладно той, — защото в днешно време почти не се срещат двайсет и три годишни девственици. Още по-рядко пък се срещат двайсет и три годишни девственици с външност като твоята. Що се отнася до другото… ами че то беше очевидно.
Лорън се обърна и изпитателно се взря в него.
— Но преди… преди този момент, ти не беше разбрал, че не съм… не съм… преди?
— Нямах никаква представа, че си девствена, до момента, когато вече беше твърде късно. — Прегърна я и добави: — Трябваше обаче да ми кажеш за това още преди да стигнем до леглото.
— Ако ти бях казала, нямаше ли да си промениш намерението?
— Не, но щях да бъда по-внимателен — Погледна я учудено. — Защо трябваше да си променям намерението?
— Не знам — смутено отвърна тя. — Мислех си, че може да имаш някакви, хм, резерви към… към…
— Към какво? — попита той с лека насмешка. — Към „кражбата“ на нещо, което принадлежи на бъдещия ти съпруг? Не говори глупости. Той едва ли ще държи да си девствена; мъжете вече не ценят това. Не искаме и не очакваме една жена да бъде неопитна. Нали разбираш, ние също сме със съвременни разбирания. Ти имаш същите физически потребности, каквито имам и аз, Лорън, ето защо си в правото си да ги задоволяваш, с когото пожелаеш.
Тя сведе поглед към златния медальон на гърдите му и попита:
— Случвало ли ти се е някога да обичаш някоя от жените, които си имал?
— Някои от тях — да.
— И не си имал нищо против, ако са поддържали сексуални отношения с много други мъже?
— Разбира се, че не.
— Това прилича на едно доста… студено… отношение.
Клепачите му трепнаха, а погледът му се спря върху гърдите й.
— Ако съм те оставил с впечатлението, че съм студен човек, мисля, че е време да се връщаме в леглото.
Лорън се почуди дали той не преиначи думите й, за да избегне обсъждането на този въпрос. Ако действително е обичал онези жени, нима не беше нормално да има изисквания към тях? Ако наистина я обичаше, нима не трябваше да е доволен, че е единственият мъж, на когото е позволила да я люби. Тя вдигна очи към него.
— Ник?
Той погледна към нежната, млада красавица в прегръдките си. Лицето й бе оградено от разрошени къдри с меден блясък, устните й бяха меки и сочни, а едрия й бюст се притискаше изкусително към него. Ник я притисна още по-здраво и приведе глава.
— Какво? — промърмори, а устните му се впиха в нейните в страстна, упоителна целувка и я принудиха да замълчи.
Малко след зазоряване Лорън се обърна в леглото и видя тъмната глава на Ник върху възглавницата до нея. Със замечтана усмивка тя затвори очи и потъна в дълбокия сън на блажено изтощение. Събуди се отново едва когато Ник постави чаша кафе на нощното шкафче до нея и седна на леглото.
— Добро утро — поздрави го тя, а усмивката й се стопи, когато забеляза, че той вече се е изкъпал и се е облякъл. — Случило ли се е нещо? — попита тя, притискайки чаршафа към гърдите си, докато сядаше в леглото. Смущаваше се да седи гола пред него, но той сякаш изобщо не забелязваше нейното неудобство.
— Лорън, боя се, че ще трябва да си тръгнем малко по-рано днес. Един… един мой колега се обади тази сутрин по телефона, че ще бъде тук след час. Ще се върна с него в града.
Младата жена остана разочарована, а четирийсет минути по-късно, когато Ник я изпрати до колата й, разочарованието прерасна в тревожно смущение. Нямаше и следа страстния и изкусителен любовник от изминалата нощ. Днес той се държеше любезно, но равнодушно — отнасяше се с нея така, сякаш бяха прекарали нощта в игра на карти. Дали пък това не беше нормалният начин, по който мъжете реагират след такива случаи? Лорън реши, че сигурно тя е прекалено чувствителна. Спря до колата си и се обърна към него.