— Мисля си — отвърна през смях, — че с теб човек трябва да работи със скоростта на истински вихър.
Той се усмихна извинително.
— Толкова добре работим заедно, та бързо забравих, че си нов служител.
Тя се усмихна при този комплимент. Всъщност истина беше, че те работеха много добре.
— Какво ти е мнението за персонала? — подхвърли той и още преди да е получил отговор, добави: — Единодушно е мнението на мъжката част тук, че аз имам най-хубавата секретарка в цялата корпорация. Цял ден ме разпитват за теб?
— И от какво се интересуват?
— Най-вече за семейното ти положение — дали си омъжена, сгодена или свободна. — С въпросително повдигане на веждите си той попита: — Свободна ли си, Лорън?
— За какво по-точно? — пошегува се тя, но в същото време я измъчваше неприятното усещане, че той се опитва да разбере какви всъщност са отношенията й с Ник. Тя се изправи и бързо каза: — Държиш ли да довършим тази диктовка днес?
— Не, спокойно можем да я оставим и за утре сутринта.
Дали ли пък само не си въобразяваше, или наистина въпросите на Джим бяха по-скоро за негова лична информация, питаше се Лорън, докато разчистваше бюрото си. Невъзможно беше той да има намерението да я покани да излязат заедно. Доколкото разбра, три негови секретарки вече били направили грешката да се поддадат на непреодолимия му чар, след което той незабавно ги прехвърлил в други отдели.
Според клюките Джим беше човек с важно положение в обществото, богат и изключително добра партия за женитба, но не смяташе за полезно смесването на бизнеса с удоволствията. Определено беше красив мъж, помисли си с безразличие. Висок, с гъста червеникава коса и топли златистокафяви очи.
Тя хвърли поглед към часовника и побърза да заключи бюрото си. Ако Ник изобщо решеше да се й обади, това сигурно щеше да стане тази вечер. Ще й се обади, за да я попита как е минал първият й работен ден. Ако не й се обади и днес, тогава явно няма никакво намерение да я търси повече. Дори само мисълта за това я накара да се почувства отвратително.
Опита се да се прибере колкото е възможно по-бързо, но натовареният трафик не й позволи. Вече беше шест и петнайсет, когато се втурна в апартамента. Направи си сандвич, пусна телевизора, после седна на канапето и впери очи в телефона. Така й се искаше да звънне.
В девет и трийсет се качи на горния етаж, за да се изкъпе, като остави вратата на банята отворена, за да може да чуе телефона в спалнята. В десет часа тя се вмъкна в леглото. Явно, че Ник нямаше да й се обади вече. Никога.
Тя затвори очи и веднага си представи неговото красиво, загоряло лице. Виждаше нескритото желание в очите му, чуваше го да й казва: „Желая те, Лорън.“
Явно, че вече не я желаеше. Лорън обърна глава на възглавницата и от очите й потекоха горещи сълзи.
На следващата сутрин решително се зае с работата си, обаче правеше грешки в писмата, които печаташе, прекъсна два от телефонните разговори на Джим и едва успя да намери важна папка, защото не я беше прибрала на мястото й. В обедната почивка излезе да се разходи около сградата на „Глобал Индъстрис“, надявайки се да стане чудо и пред очите й внезапно да се появи Ник. Надеждите й обаче се оказаха напразни, а най-лошото беше, че се чувстваше унизена.
„Край на сексуалната свобода на жените!“ — мислеше си нещастно тя, когато същия следобед слагаше поредния лист хартия в пишещата си машина. Не беше в състояние да приеме секса като нещо, което се прави между другото. Даже и да не беше спала с Ник, пак щеше да усеща объркване и разочарование, но поне нямаше да се чувства използвана и захвърлена.
— Нещо май нямаш настроение днес? — попита я Джим късно същия следобед, когато тя му подаваше един доклад, който се наложи да препише два пъти.
— Да, съжалявам — каза Лорън. — Но ми се случва рядко — добави с усмивка, надявайки се така думите й да прозвучат по-убедително.
— Не се притеснявай за това… на всеки се случва — отбеляза той, подписвайки доклада. После хвърли поглед към часовника си и се изправи. — Трябва да занеса този доклад до офиса на инспекторите в новата сграда.
Всички тук наричаха сградата на „Глобал Индъстрис“ просто „новата сграда“, така че за Лорън нямаше никакво съмнение какво точно искаше да каже той.
— Виждала ли си помещенията, в които ще бъдем настанени там?
— Не, не съм. Знам само, че в понеделник сутрин всички трябва да се явим на работа там.
— Точно така — потвърди той, свивайки рамене. — „Синко“ е най-малкият и с най-ниски доходи филиал на „Глобал Индъстрис“, но офисите ни там са наистина забележителни. Преди да си тръгнеш — каза, подавайки на Лорън сгънат вестник, — би ли показала това на Сюзан Брук от рекламния отдел и я попитай дали го е виждала? Ако е пропуснала, кажи й, че може да го запази за нейната папка.