Точно преди да излезе от кабинета, той се обърна:
— Ти сигурно ще си тръгнала вече, когато се върна. Пожелавам ти приятна вечер.
Няколко минути по-късно Лорън се отправи апатично към рекламния отдел. Тя се усмихна и кимна на другите си колеги, когато мина покрай техните бюра, но в мислите й беше само Ник. Как изобщо можеше да забрави начина, по който лекият ветрец рошеше тъмната му коса, когато улови онази глупава риба? Или как да забрави как изглеждаше, когато беше облечен в смокинг?
Мъчейки се да преодолее безутешното си чувство за изоставеност, тя се усмихна на Сюзан Брук и й подаде вестника:
— Джим каза да те попитам дали си виждала това. Каза за още, че ако не си, можеш да го задържиш в твоята папка.
Сюзан разгъна вестника и му хвърли един поглед.
— Не, не съм го виждала. — Тя се усмихна, бръкна в бюрото си и измъкна една много дебела папка, натъпкана с изрезки от списания и вестници. — С удоволствие събирам материали за неговата папка — каза тя със смях и отвори папката. — Виж само… не е ли най-прекрасният и апетитен мъж, когото някога си виждала?
Погледът на Лорън се насочи към самоувереното лице на красавеца, който я гледаше от корицата на списание „Нюз Дей“. Отначало се вкамени от изумление, а после ръката й сякаш сама се насочи към списанието.
— Можеш да вземеш цялата папка на твоето бюро, да му се порадваш на спокойствие — предложи развеселена Сюзан, без изобщо да си дава сметка за уплахата и смущението на колежката си.
— Благодаря ти — едва успя да отвърне тя.
После се втурна към кабинета на Джим, затвори вратата зад себе си, облегна се на стола и разтвори папката. Загледа се в снимката, после погали тъмните, високомерни вежди на Ник, както и устните, които бяха милва ли и поглъщали нейните устни. „Дж. Николас Синклер — президент и учредител на «Глобал Индъстрис»“ — гласеше текстът под снимката. Тя не можеше да повярва, не искаше да повярва.
Остави списанието настрани и бавно разгъна вестника който й беше дал Джим. Броят беше отпреди две седмици — тоест на следващия ден, след като Ник я беше отпратил от Харбър Спрингс, защото щял да го посещава някакъв негов „съдружник“. Заглавието гласеше: „Финансовите акули и техните пеперудки се събират за пет дни на удоволствия на парти в Харбър Спрингс“. Цялата страница беше отделена на партито. В средата на страницата имаше снимка на Ник, излегнал се в шезлонг върху терасата от кедрово дърво пред къщата в „Заливчето“. Беше прегърнал красива блондинка, която не присъстваше на партито, докато Лорън беше там. Текстът под снимката гласеше: „Детройтският индустриалец Дж. Николас Синклер и неговата дългогодишна приятелка Ерика Моран, показани в къщата на госпожица Моран край Харбър Спрингс.“
Дългогодишна приятелка… Домът на госпожица Моран.
Болка прониза Лорън. Значи Ник я беше завел в къщата на неговата приятелка, беше я любил в леглото на същата тази жена! „Боже мой!“ — прошепна тя, а очите й се напълниха с горчиви сълзи. Беше я любил, а после я бе отпратил, защото неговата приятелка беше решила да се присъедини към групата в Харбър Спрингс.
Сякаш за да продължи мъчението, Лорън изчете всяка дума от тази страница, а после взе броя на „Нюз Дей“ и прочете цялата статия. Когато свърши, списанието се изплъзна от скованите й пръсти и падна на пода.
Нищо чудно, че Биби Лионардос беше показала толкова враждебно отношение! Според историята в списанието Ник и Биби някога имали страстна връзка, която приключила, когато той я изоставил заради една френска кинозвезда — същата жена, която играеше тенис с обувки на високи токчета в Харбър Спрингс…
Значи, докато тя караше към Мисури, той е бил в леглото с любовницата си. Докато седеше ден и нощ до телефона миналата седмица, плетейки пуловер за него, той е бил на благотворителен бал заедно с Ерика в Палм Спрингс.
Тежките вълни на унижението я заляха и се разбиха в душата й с мощен трясък. Тя сложи ръце върху бюрото, зарови лице в тях и зарида. Плачеше заради своята глупост, заради разбитите си илюзии и унищожените мечти. Срамът засилваше мъката й — беше се любила с мъж, когото познаваше едва от четири дни… и дори не е знаела истинското му име! Ако не беше имала късмет, сега можеше дори да е бременна!
Спомни си гнева, който изпита тогава заради това, че майка му го бе изоставила като малко момче, и се разплака още по-силно. По-добре майка му да го беше удавила!
— Лорън! — гласът на Джим прекъсна риданията й.