ГЛАВА 11
Ръката на Лорън трепереше, докато си слагаше червилото и нанасяше руж върху скулите си. Хвърли поглед към часовника си — Джим щеше да дойде след петнайсет минути. Тя се приближи към едно от крилата на гардероба и извади дълга официална рокля от шифон — тоалета, на който днес следобед най-накрая се бе спряла, след като първо изпробва всичките си нови вечерни рокли, с които се беше сдобила.
Докато дърпаше ципа на роклята си и обуваше елегантните сандали, тя си помисли, че след като вече знае какъв безскрупулен, подъл и нагъл мръсник е Ник, не би й хрумнало дори да го намери за привлекателен. Въпреки това обаче заради накърнената си гордост искаше да изглежда добре тази вечер.
Затвори гардероба и се отдръпна назад, за да се погледне в цял ръст в огледалните врати.
Направи усилие да се зарадва на външния си вид, но не успя. Не и преди срещата си с мъжа, който успя така лесно да я прелъсти, а след това й предложи да му се обади, ако забременее; мултимилионера, когото беше поканила на обяд и щедро му предлагаше да плати всичко, което си избере от менюто.
Като се имаше предвид колко подъл и циничен беше Ник, изглеждаше направо невероятно, че тогава не я остави да плати скъпия обяд, мислеше Лорън, докато се ровеше из кутията си с бижута, за да намери скъпите златни обици, останали й от майка й.
Спря се за миг и се замисли как да се държи с Ник тази вечер. След случилото се той сигурно очакваше да я види обидена и сърдита, но тя нямаше намерение да му достави това удоволствие. Щеше да го накара да почувства че техният уикенд в Харбър Спрингс не е бил нищо повече от едно приятно приключение, точно както явно го е приемал и той. В никакъв случай не биваше да се от нася към него студено, защото така щеше да му покаже, че още изпитва чувства към него. Трябваше да се отнася към Ник непринудено и любезно — също както би се отнесла към портиера или пазача на входа.
Това вече наистина щеше да го вбеси, мислеше Лорън, продължавайки да търси обиците на майка си.
Но къде ли бяха изчезнали, почуди се малко стреснато тя миг по-късно. Невъзможно беше да ги е загубила — винаги се бе отнасяла така внимателно с тях. Те бяха единственото, което й беше останало от майка й. Спомни си, че ги носеше на партито в Харбър Спрингс… на следващия ден беше с тях в „Заливчето“. А през онази нощ в леглото Ник я целуваше по ухото, после махна обиците й, за да не му пречат…
Обиците на майка й бяха останали в леглото на приятелката му!
Лорън се подпря на тоалетката, обзета от гняв и болка. Приятелката на Ник сигурно сега носеше обиците на майка й.
На входа се позвъни. Лорън се изправи стреснато. После си пое дълбоко дъх, слезе долу и отвори вратата. На прага стоеше Джим, облечен в елегантен костюм.
— Заповядай, влез — промълви младата жена. Той пристъпи във фоайето и тя добави: — Само да си взема чантичката и можем да тръгваме. Или може би първо ще пийнеш нещо?
Тъй като не й отговори веднага, Лорън се обърна:
— Случило ли се е нещо?
Погледът му се плъзна по съвършените й черти и по лъскавата коса. Той огледа с възхищение младата жена.
— Доколкото виждам, не — отвърна й с усмивка.
— Искаш ли да пийнеш нещо? — повтори въпроса си тя, изненадана, но не и обидена от неговото нескрито мъжко одобрение.
— Не, освен ако ти самата не се нуждаеш от това преди срещата с Ник.
— Не ми е нужен никакъв кураж. Този човек не означава нищо за мен.
Джим я стрелна с развеселен поглед, когато я поведе към тъмнозеления си ягуар.
— Доколкото разбирам, решила си да го убедиш, че вече не проявяваш никакви симпатии към него, така ли?
Лорън със смущение усети, че не можеше да заблуди Джим… но пък той вече я беше видял да плаче.
— Точно така — призна си тя.
— В такъв случай… — Джим превключи скоростта и те полетяха стремително по магистралата — … макар да не си ме питала, аз все пак ще ти дам един съвет. Защо в началото просто не си побъбриш няколко минути с него за партито или за твоята нова работа, след което — с много, много чаровна усмивка — да му се извиниш и да отидеш при някой друг… например при мен, ако съм наблизо, а аз непременно ще се старая да бъда около теб.
Лорън се обърна към него и му се усмихна признателно.
— Благодаря ти — каза, после се отпусна. Почувства се спокойна и уверена.
Когато обаче вратите на асансьора се разтвориха пред изискания, въртящ се ресторант на осемдесет и първия етаж, Лорън хвърли поглед към събраните хора, които се разхождаха насам-натам, и напрежението й нарасна. Тук беше и самият Ник.