Отидоха до бара, където Джим поръча напитките им, и тя предпазливо се огледа. Миг по-късно погледът й попадна на Ник…
Той стоеше в другия край на ресторанта и се смееше. Сърцето й се разтуптя, докато го наблюдаваше. Забеляза всяка една до болка позната подробност у него. И чак тогава обърна внимание на красивата блондинка, която го гледаше, усмихваше му се и фамилиарно го държеше за ръка.
Остра болка преряза Лорън. Това беше Ерика Морган, а великолепната й кремава рокля беше същата, която Ник бе изпратил на Лорън в Харбър Спрингс…
Тя рязко отмести погледа си и се обърна към Джим, но напрегнатото изражение, с което той самият наблюдаваше красивата блондинка, накара Лорън да застине. Върху лицето му бяха изписани гняв, мъка и копнеж — същите онези чувства, които тя самата изпита миг преди това, докато гледаше Ник. Явно Джим беше влюбен в Ерика.
— Заповядай, това е твоето питие — каза накрая той и й подаде чашата. — Време е за нашето малко представление.
С горчива усмивка я хвана под ръка и я поведе към Ник и Ерика.
Лорън го спря.
— Нали не е нужно веднага да се втурваме при тях? Щом Ник е домакинът, негово е задължението да се погрижи да поздрави всички гости.
Джим се поколеба, после кимна:
— Добре, ще ги накараме те да дойдат при нас.
През следващия половин час, докато обикаляха между гостите, Лорън все повече се убеждаваше в правилността на своя извод за Джим и Ерика, както и в това, че нейният шеф се опитваше да накара Ник и Ерика да ревнуват. Всеки път, когато другата жена поглеждаше към тях, той се усмихваше на Лорън или пък се шегуваше. Тя се включи в играта, опитвайки се да си придаде вид на човек, който се забавлява добре. Обаче беше наясно, че Ник изобщо не се интересува какво прави тя или пък с кого го прави.
Вече отпиваше от втората си чаша, когато Джим внезапно обви ръка около кръста й. Остана толкова изненадана, че дори не усети как той я стисна предупредително.
— Онези там — каза й с усмивка — са бордът на директорите: все богаташи и индустриалци. Мъжът отляво е бащата на Ерика, Хорас Моран. Фамилията е в петролния бизнес вече поколения наред.
— Горките хора, направо да ги съжали човек — пошегува се Лорън, като примигваше, за да го накара да се разсмее.
Джим я стрелна с предупредителен поглед, след което продължи:
— Мъжът до него е Крофорд Джоунс. Хората от семейството на Крофорд, както и от това на съпругата му са все в митницата.
— Толкова ли няма кой да им помогне и да ги освободи оттам? — продължи да се шегува младата жена.
— Няма наистина — точно зад гърба й прозвуча един до болка познат глас. — И Крофорд, и жена му са прекалено грозни, така че на никого не му се иска да ги гледа как се разхождат свободни и плашат малките дечица.
Лорън моментално се скова и едва успя да се обърне. Достатъчно й беше обаче да зърне ироничния блясък в сивите очи на Ник, докато очакваше нейната реакция, за да възвърне гордостта си. Успя да се усмихне и да му подаде ръка:
— Здравей, Ник.
Той пое ръката й.
— Здравей, Лорън.
Младата жена се обърна с усмивка към Ерика и Джим побърза да й я представи.
— Цяла вечер се възхищавам на роклята ви, Лорън — каза другата жена. — Изключителна е.
— Благодаря. — Без да поглежда към Ник, тя добави: — Аз също забелязах вашата рокля още в момента, в който влязохме. — После се обърна към Джим: — О, ето го и господин Саймън. Той цяла вечер търси начин да говори с теб, Джим. — Смело вдигна очи към непроницаемото лице на Ник и каза учтиво: — Бихте ли ни извинили, моля?
Малко след това Джим се спря да говори с един вицепрезидент, поради което Лорън трябваше да се оправя съвсем сама. Много скоро след това беше обградена от ласкателно голяма група мъже, които я гледаха с интерес и възхищение, и през останалата част от вечерта тя се стараеше да не поглежда към Ник. На два пъти съвсем неволно се обърна и срещна пронизителния му взор, но побърза да плъзне поглед точно покрай него, сякаш търсеше някой друг. След три часа обаче напрежението от това, че се намираше в едно помещение заедно с него, стана непоносимо.
Имаше нужда от малко усамотение, от няколко минути отдих от това непрекъснато усещане за неговото присъствие. Огледа се за Джим и го видя да стои близо до бара и да говори с група мъже. Лорън изчака за момент, докато привлече погледа му, след което леко му кимна с глава към плъзгащите се стъклени врати, които водеха към малкия вътрешен двор на ресторанта. Той също кимна.
Младата жена се обърна и се измъкна през вратата. Кадифеният мрак на нощта я обгърна, тя се приближи до ниската стена, ограждаща вътрешния двор, и се загледа в светлините на града. Беше успяла… беше постигнала целта си да се държи с Ник любезно и с безразличие. Сигурно е останал смаян от нейното поведение, помисли си Лорън.