Зад гърба й се чу тихото отваряне и затваряне на стъклените врати. Явно, че Джим идваше при нея.
— Е, как се справям засега? — попита тя.
— Справяш се прекрасно — насмешливо й отговори Ник. — Почти успя да ме убедиш, че съм невидим.
Ръката й затрепери така силно, че ледените кубчета в чашата й задрънчаха. Тя се обърна бавно, опитвайки се да се овладее. Напомни си, че трябва да се държи равнодушно и любезно, сякаш случилото се между тях не означава нищо за нея.
— Партито е добре организирано — отбеляза тя.
— Липсвах ли ти?
Лорън разшири очи с престорено простодушие.
— Бях прекалено заета.
Ник отиде до парапета, подпря се и се загледа в младата жена.
— Значи изобщо не съм ти липсвал, така ли? — попита с усмивка.
— Бях прекалено заета — повтори тя. — Пък и защо трябва да ми липсваш? В Мичиган все още имам достатъчно обожатели.
— Това да не би да е начин да ми кажеш, че сексът ти е харесал, след като веднъж опита с мен, и вече си… хм… успяла да обогатиш опита си?
Боже мили! Та на него му беше абсолютно все едно дали е спала с други мъже.
— След като вече имаш и други партньори за сравнение, аз къде се класирам? — продължи той.
— Ама че детски въпрос — отвърна тя.
— Права си. Хайде да тръгваме.
Той остави чашата си върху една маса, след което взе нейната и я постави до неговата, а после я хвана за ръка. Лорън така се замая от топлината на неговите пръсти, че не беше в състояние да разсъждава, докато я водеше към някаква скрита врата.
Когато Ник протегна ръка да отвори вратата, тя дойде на себе си и се отдръпна.
— Ник, искам да ти задам един въпрос и те моля да ми отговориш честно. — Той кимна и тя продължи: — След като заминах, а ти остана в Харбър Спрингс, мислил ли си някога отново да се видим… искам да кажа, да излезем заедно?
Погледна я съвсем спокойно.
— Не.
Тя все още беше зашеметена от отговора му, когато той отново протегна ръка, за да отвори вратата.
— Къде отиваме?
— В моя кабинет, или пък в твоя, няма значение.
— Защо?
Ник се обърна и я погледна:
— Твърде глупав въпрос за едно умно момиче като теб.
Лорън не издържа и избухна:
— Ти си най-наглият, егоистичен… — Спря, пое си дъх за да се успокои, след което напрегнато изрече: — За мен сексът не е нещо, което мога да правя безразборно и между другото, нещо повече, не харесвам хора, които мога това… хора като теб!
— Само допреди четири седмици ти харесвах, и то доста — припомни й хладно.
Тя се зачерви, а очите й гневно заблестяха.
— Допреди четири седмици те мислех за съвсем друг човек! Преди четири седмици изобщо не знаех, че си само един разпуснат, разглезен милионер и развратник, който си сменя любовниците като дрехите. Ти олицетворяваш всичко, което презирам у един мъж — безскрупулен си, развратен и безнравствен! Ти си един безмилостен егоист и ако знаех тогава какъв си всъщност, нямаше да те погледна дори!
Ник огледа разярената млада красавица и попита с опасно кротък глас:
— Но след като все пак си разбрала кой и какъв съм аз, вече не желаеш да имаш нищо общо с мен? Така ли?
— Точно така! И освен това ще…
Той я грабна в прегръдките си и впи устни в нейните Лорън загуби самообладание, обви ръце около врата му и се притисна към тялото му. Ник изстена и целувката му стана по-нежна, жадна и дълбока.
— Това е лудост — промърмори той. Всеки може да излезе и да ни види.
И тогава устните му внезапно се отдръпнаха. Той я освободи от прегръдките си и Лорън, останала без сили, се облегна на парапета.
— Ще дойдеш ли? — попита той.
Тя поклати отрицателно глава.
— Не, казах ти вече, че…
— Спести ми лекцията си за моя морал — сряза я с леден глас. — Иди си намери някой наивник като теб, за да се опипвате в тъмното и взаимно да си показвате как точно става, щом като това искаш.
Подобно на дълбока, прясна рана, чието кървене се забавя с няколко мига след нанасянето й, Лорън изпита блажена безчувственост към болката от неговите думи — изпита само гняв.
— Чакай малко — каза му, когато той отвори вратата. — Обиците на майка ми са в твоята любовница, приятелка или каквато там ти е Ерика. Забравих ги в нейното легло, в нейната къща, когато бях с нейния любовник. Вие сте си лика-прилика… аз не те искам. Искам си обаче обиците на майка ми.
Болката започна да прониква в нея като мъчителна, незатихваща скръб, която се изостряше с всяка следваща секунда, докато накрая гласът й затрепери: