— Искам да ми върнеш тези обици…
Стаята беше потънала в мрак, какъвто цареше и в душата на Лорън. Ник беше дошъл на партито с Ерика, но искаше да си тръгне с нея. Поне тази вечер сигурно желаеше по-силно Лорън. Може би беше много глупаво от нейна страна, че не го последва.
Тя ядосано се обърна по корем. Къде беше отишла гордостта й, чувството й за собствено достойнство? Как изобщо можа да й хрумне да има някаква мимолетна, мръсна връзка с този безочлив, безскрупулен развратник? Нямаше да мисли повече за него. Ще го прогони от ума си. Завинаги!
ГЛАВА 12
С това непоколебимо решение Лорън тръгна на работа в понеделник.
Другите секретарки я поканиха да отиде с тях след работа в едно заведение, за да пийнат по нещо, и тя с радост прие. Когато се върна от обяд, телефонът на бюрото и звънеше. Остави чантата си, погледна през рамо към празния кабинет на Джим и вдигна слушалката.
— Госпожице Данър? — Чу гласа на господин Уедърби — Моля ви веднага да се явите при мен в отдел „Личен състав“.
— Не разполагаме с много време, затова ще бъда кратък — каза господин Уедърби пет минути по-късно, когато Лорън седна в неговия кабинет. — Първо, нека да ви обясня, че информацията, която се съдържа в заявлението за работа на всеки наш служител, автоматично се вкарва в компютрите на „Глобал Индъстрис“. След което, появи ли се работа, изискваща човек със специални умения или способности, ние уведомяваме за това в „Личен състав“ и те правят преглед на компютърните данни за откриване на подходящи хора. Тази сутрин директорът на отдел „Личен състав“ получи изключително спешната задача да открие опитна, способна секретарка с перфектно владеене на италиански. Компютърът е посочил именно вас. Всъщност досега с подобна задача се е справяла Лучия Палермо, но в момента е в отпуск по болест.
Това означава, че през следващите три седмици в следобедните часове вие ще трябва да напускате сегашното си работно място. Аз ще уведомя господин Уилямс за вашето преназначение, когато той се върне от обяд, и ще уредя да му намерят друга секретарка, която да ви замества в следобедните часове, докато вие се занимавате с тази задача.
Лорън понечи да възрази:
— Но аз все още се уча как да се справям с настоящата си работа, пък и Джим… господин Уилямс… няма да остане никак доволен от…
— Това няма значение — прекъсна я хладно той. — Не знам каква точно е същността на работата, която изисква вашето перфектно владеене на италиански, но определено знам, че става дума за нещо много важно и поверително. — Той се изправи. — Сега трябва незабавно да се явите в кабинета на господин Синклер.
— Какво-о-о? — Тя зяпна от изненада и уплашено скочи на крака. — Господин Синклер знае ли, че аз съм човекът, когото ще му изпратят за тази работа?
Уедърби й отправи смразяващ поглед:
— Господин Синклер в момента е на заседание и неговата секретарка не сметна за редно да го прекъсва заради подобна незначителна промяна.
Обзета от силно напрежение, Лорън вървеше по дебелия килим към кръглото бюро пред частната приемна зала на Ник.
— Името ми е Лорън Данър — съобщи тя на секретарката пред входа, една красива брюнетка. — Господин Синклер е изискал секретарка с чужд език и от „Личен състав“ изпращат мен.
Жената погледна през рамо точно когато вратите на кабинета се отвориха и оттам излязоха шестима мъже.
— Ще уведомя господин Синклер, че сте тук — каза любезно тя. Тъкмо когато се пресегна към телефона, той… почна да звъни и тя го вдигна. После тихо каза на Лорън:
— Можете да влезете. Господин Синклер ви очаква.
„Не — помисли си тя нервно, — не мен очаква, а Лучия Палермо.“
Вратата от палисандрово дърво беше леко открехната — той стоеше прав зад бюрото си с гръб към нея и разговаряше с някого по телефона. Поемайки дълбоко дъх Лорън пристъпи в огромното помещение и тихичко затвори вратите зад себе си.
— Добре — каза Ник по телефона след кратка пауза Обади се в нашето управление във Вашингтон и кажи на екипа за връзки с работниците, че ги искам довечера и „Глобал Ойл“ в Далас.
Той стисна телефонната слушалка между рамото и ухото си, взе някаква папка от бюрото си и започна да чете от нея. Беше свалил сакото си и докато гледаше широките му, мускулести рамене, тя си припомни тяхната любовна нощ.
Рязко отмести погледа си и се опита да се овладее. От лявата й страна бяха трите канапета, разположени около ниската маса. Точно там беше клекнал Ник, за да погледне глезена й през онази нощ, когато се запозна с него…