— Уведомете и рафинерията в Оклахома, че също може да си имат някои проблеми, докато не се изясни тази работа — каза Ник по телефона с равен и спокоен тон. Последва кратка пауза. — Много добре. Върни се обратно тук веднага щом се срещнеш с екипа в Далас.
Той затвори телефона и прелисти още една страница от папката, която държеше.
Лорън се чудеше как да му съобщи за присъствието си. Не можеше да го нарече Ник, но пък и в никакъв случаи не желаеше да се обърне към него със смиреното и почтително „господин Синклер“. Затова се приближи към бюрото му и заяви:
— Твоята секретарка ми каза да вляза.
Ник рязко се обърна. После небрежно подхвърли папката върху бюрото си, пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се загледа изпитателно в нея. Изчака, докато тя застана точно пред него от другата страна на бюрото, и едва тогава спокойно изрече:
— Избрала си доста неподходящо време за извинения, Лорън. След пет минути излизам, защото за обяд имам уговорена среща.
Тя беше поразена от наглостта му, но запази самообладание и любезно се усмихна:
— Съжалявам, че ще те разочаровам, но не съм дошла да се извинявам. Господин Уедърби от „Личен състав“ ме изпрати тук.
Ник стисна зъби.
— И защо?
— За да помагам при някаква специална работа, за която се изисква допълнителна секретарка през следващите три седмици.
— В такъв случай само ми губиш времето — отвърна й жлъчно. — Първо, ти нямаш нито необходимата квалификация, нито необходимия опит, за да работиш на подобно ниво. И второ, аз не желая да те виждам тук.
Неговото пренебрежение разпали гнева й и тя не можа да се сдържи да не го уязви.
— Прекрасно! — Отстъпи крачка назад. — Ще бъдеш ли така добър да се обадиш на господин Уедърби и да му го кажеш? Аз вече изразих несъгласие да работя при теб, но той настоя.
Ник рязко натисна бутона на вътрешния телефон.
— Свържете ме с Уедърби — отсече той, след което погледът му отново се насочи към Лорън. — И какви по-точно са били твоите „възражения“?
— Заявих му — излъга ядосано тя, — че ти си един нагъл, надут развратник и че по-скоро бих умряла, отколкото да работя за теб.
— Казала си това на Уедърби? — попита той със заплашителен тон.
Лорън отвърна с усмивка:
— Ами да.
— И какво ти отговори той?
— О, каза ми, че сигурно много жени, с които си спал имат същото мнение за теб, но че трябва да поставя задълженията си към компанията над моето разбираемо отвращение от теб.
— Лорън — меко изрече Ник, — ти си уволнена.
Макар че бе обзета от гняв, болка и страх, тя запази самообладание. Гордо изправи глава и каза:
— Бях сигурна, че ти също няма да искаш да работя с теб, и се опитах да кажа и това на господин Уедърби. Тръгна към вратата. — Но той смяташе, че щом разбере че владея езика, ще си промениш мнението.
— Да владееш езика? — изсмя се презрително Ник.
Тя се обърна.
— Мога да ти кажа точно какво мисля за теб на перфектен италиански. — Видя как той стисна зъби и добави: Но ще бъде далеч по-добре, ако ти го кажа на английски: ти си мръсен кучи син!
Отвори със замах вратата и гордо премина през луксозната приемна. Вече натискаше бутона за асансьора, когато Ник я сграбчи за китката и нареди:
— Върни се веднага в моя кабинет.
— Махни си ръката от мен! — прошепна вбесено тя.
— Гледат ни четирима души — предупреди я той. — Или ще влезеш сама в кабинета ми, или ще те влача дотам пред очите на всички.
— Хайде де, опитай! Ще те дам под съд за физическо насилие, а четиримата ще ги призова за свидетели!
Заплахата й изтръгна от него една неохотна усмивка.
— Имаш невероятни, изключително красиви очи. Когато си ядосана, те…
— Спести си го! — изсъска Лорън и рязко дръпна ръката си.
— Опитах — продължи със закачлив, многозначителен тон.
— И не ми говори по такъв начин… не желая да те гледам дори!
— Малка лъжкиня. Желаеш, и то не просто да ме гледаш, а много повече от това.
Неговата самоувереност сломи съпротивата й. Тя се облегна на мраморната стена и го погледна умолително:
— Ник, моля те, остави ме да си вървя.
— Не мога. — Намръщи се той. — Не съм в състояние да те оставя.
— Ти ме уволни!
— Току-що те назначих отново — ухили се Ник.
Изтощена от бурните емоции, тя вече не можеше да издържа неговата усмивка, освен това ужасно се нуждаеше от работата си. Сърдито се отдели от стената и го последва до стаята на неговата секретарка.
— Мери — каза той на жената, която моментално вдигна очи, — това е Лорън Данър. Ще работи върху проекта „Роси“. Докато аз обядвам, ти я настани тук на свободното бюро. Нека се заеме с превода на писмото от Роси. — Той се обърна към Лорън: — С теб ще трябва да си поговорим, когато се върна.