— Но защо? — упорстваше Лорън.
Той направи подозрително дълга пауза.
— Сигурно защото съм те виждал как плачеш за него, пък и защото не искам да ти причиняват болка. Та нали ако действително ти причинят болка, ти ще напуснеш, а пък на мен кой знае защо ми е много приятно да работя с теб. — Погледна я с възхищение. — Не само че си красива, млада госпожице, ами освен това си остроумна, интелигентна и способна.
Лорън прие комплимента с усмивка, но настоя да й обясни постъпката си. Той обясни защо ги беше прекъснал, но не каза защо излъга Ник, че между тях има нещо.
— Значи — взе да разсъждава тя, — ако Ник си помисли, че тъкмо ти проявяваш интерес към мен, това ще ме направи още по-привлекателна за него. И ако това стане, той ще започне да отделя много повече време и усилия, за да ме спечели, нали така? — Преди още да успее да й отвори, Лорън завърши лукаво: — А ако той е ангажиран мен, тогава няма да има много време за Ерика Моран нали така?
Младият мъж присви очи.
— Ник, Ерика и аз бяхме заедно в колежа. Приятели сме от много години.
— Но доста близки приятели?
Той я стрелна с поглед, след което само сви пренебрежително рамене.
— Аз и Ерика бяхме сгодени, но това беше преди много години. — На устните му се появи коварна усмивчица. — А може би наистина трябва да започна да те преследвам.
Лорън се усмихна:
— Имам чувството, че и ти си преситен и циничен като него. — Разбра, че го е обидила, затова се пошегува: — Е, това… съвсем не ти пречи да бъдеш доста привлекателен все пак.
— Благодаря — отвърна сухо той.
— Вие двамата с Ник да не сте били приятели от детинство? — попита тя, защото отчаяно искаше да научи нещо повече за Ник.
— Ами не, Ник беше в колежа със стипендия. Той просто не можеше да си позволи да се движи в моите среди. Недей да добиваш толкова състрадателно изражение, прекрасна глупачке. Той нямаше пари, но пък имаше ум — той е изключително талантлив инженер. Освен това имаше момичетата, включително и някои, които аз самият желаех.
— Не е вярно, че съм изпитала състрадание към него — заяви Лорън и се изправи.
— Между другото… — спря я Джим — … говорих с Мери, за да й обясня как точно стоят нещата и кой кого всъщност е прелъстил преди няколко седмици.
Тя въздъхна:
— Предпочитам да не го беше…
— По-добре бъди безкрайно щастлива, че го направих. Мери е работила за дядото на Ник и познава Ник още от бебе. Тя му е безкрайно предана и е привързана към него. Да не говорим, че е моралистка и ненавижда напористите млади жени, които преследват Ник. Щеше да превърне живота ти в ад.
— Ако е чак такава моралистка — възрази Лорън, — не мога да си представя как изобщо е в състояние да работи за Ник.
Той й намигна:
— Двамата с Ник сме й любимци. Тя е убедена, че не сме чак толкова непоправими.
— Джим — попита притеснено тя, — наистина ли аз бях единствената причина за твоето появяване горе? Искам да кажа, измислено ли беше онова извинение за Къртис, който искал да говори за някаква сделка?
Той я погледна с интерес:
— Не, беше истина. Обаче го използвах само като извинение. — Той се позасмя, отвори куфарчето си и започна да прибира вътре някакви документи. — Ник обаче ми заяви, че въпросът с Къртис съвсем не бил чак толкова спешен, че да оправдае моето внезапно появяване. Защо питаш за Къртис? — добави.
Лорън застина. Стори й се, че е разкрита.
— Просто така, стана ми чудно.
Той взе куфарчето си.
— Хайде, да тръгваме.
Те прекосиха мраморното фоайе и Джим дръпна една от тежките стъклени врати. Щом излезе навън, тя видя Ник, който бързаше към една дълга сребриста лимузина.
Точно преди да се настани на задната седалка, той се извърна и ги видя. Погледът му се спря първо на Джим, после — на Лорън. Сивите му очи се усмихнаха обещаващо, но и предупредително: на другия ден нямаше да я остави да го отблъсне така лесно.
— Накъде, господин Синклер? — попита го шофьорът когато Ник се настани в луксозния автомобил.
— На аерогарата. — Обърна глава и видя как Лорън пресича широкия булевард заедно с Джим.