Изведнъж си даде сметка, че всъщност всичко у Лорън му харесва. Докато бяха заедно, тя го беше забавлявала, ядосвала, предизвиквала. Тя беше смях и чувственост, нежност и изкусително предизвикателство — всичко това събрано в една изключително привлекателна опаковка.
Ник мислеше за връзката, която възнамеряваше да има с нея. Беше истинска лудост да се обвързва със свой служител — ако знаеше, че ще стане така, щеше да й намери работа в компанията на свой приятел. Сега обаче беше вече твърде късно. Той я желаеше.
Беше я пожелал още през онази първа вечер, когато се обърна, за да й подаде чашата, и видя пред себе си не някаква разрошена тийнейджърка, а една изключително красива жена. Ник се усмихна, като си спомни изражението й, когато забеляза изумлението му. Явно беше очаквала подобна реакция от негова страна и това й достави безкрайно удоволствие.
Същата онази вечер беше решил да я държи на разстояние от себе си. Тя бе твърде млада за него… никак не му се хареса тогава необяснимото желание, което изпита, когато тя със смях го предупреди, че ако „пантофката“ й бъде по мярка, щяла да го превърне в красив жабок. Ако по време на обяда при Тони страстта му не беше надделяла над разума, той никога нямаше да я покани в Харбър Спрингс. Все едно, вече я беше завел.
А пък тя се оказа девствена…
Почувства се виновен и въздъхна с раздразнение. По дяволите, та нали ако той не се беше любил с нея, някой друг щеше да го направи, и то много скоро. Джим Уилямс я желаеше. Както и много други мъже, помисли си, като си припомни как с възхищение я бяха гледали служителите му по време на партито в събота.
Представи си Лорън, застанала на балкона през онази вечер. „До преди четири седмици те мислех за съвсем друг човек! — беше избухнала тя с изражението на разгневен ангел. — До преди четири седмици не знаех, че си безскрупулен, развратен и безнравствен!“ Тя определено умееше добре да се изразява, помисли си с горчива ирония.
Интуицията му подсказваше, че една евентуална връзка с Лорън само би усложнила живота му. И без друго тя вече беше влязла под кожата му. Жалко, че не успя да спази решението си да отбягва всякакви бъдещи контакти с нея — решение, което бе взел, когато я отпрати от Харбър Спрингс. Щеше да изпълни това свое намерение, ако не я беше видял на партито през онази съботна вечер — тя изглеждаше така ослепителна и сексапилна.
Лорън също го желаеше през онази вечер, нищо че отричаше. Днес също го желаеше. Едно от първите неща, на които искаше да научи тази прелестна, влудяваща красавица, беше да може да приеме своята сексуална същност и да признава желанията си. След това щеше да й разкрие всички удоволствия, които можеше да дари един мъж на жената в леглото. Освен това щеше да я научи как да доставя удоволствия и на него. Той с вълнение си припомни нейната неопитност, когато я любеше в Харбър Спрингс. Невероятно беше въздействието на тази жена върху него.
Ами ако тя не е подготвена за подобна връзка? Ами ако рухне емоционално, когато всичко свърши? Не му се искаше да й причинява страдание.
Ник вдигна куфарчето си, отвори го и измъкна договорите за придобиване на недвижими имоти — именно тях щеше да урежда с мъжете, които пристигаха със самолет. Вече беше твърде късно да се притеснява за евентуалните последствия: желаеше я прекалено силно… а и тя самата също го желаеше.
ГЛАВА 13
Когато в един часа на другия ден Лорън се качи на осемдесетия етаж, Мери я уведоми, че господин Синклер искал незабавно да я види. Опитвайки се да преодолее напрежението, тя приглади косата си и влезе в кабинета му.
— Искал си да ме видиш? — каза любезно.
Ник хвърли върху бюрото документите, които четеше облегна се назад, започна да я оглежда и отбеляза:
— Така носеше косата си през онзи ден, когато тръгнахме към Харбър Спрингс. Харесва ми.
— В такъв случай — заяви тя — вече ще я нося пусната.
Той се захили.
— Значи вече така ще играем, а?
— Ще играем какво?
— Тази малка игричка, която започнахме вчера.
— Аз не играя твоята игра. Не желая да бъда победител. — Но всъщност желаеше. Желаеше да го има завинаги, само за себе си. И се презираше заради тази своя глупава слабост.
Ник забеляза смущението й и кимна към стола пред бюрото си.
— Седни. Тъкмо преглеждах една папка, която поисках да ми изпратят.
Щом разбра, че той ще се залови с работата си, Лорън спокойно седна, но дъхът й секна, когато той взе папката и я разтвори. Най-отгоре върху корицата имаше печат „Поверително — служебно досие“, а под него беше поставен етикет, на който пишеше: „Лорън Е. Данър служебен № 98753“.