— Ами ако всичко, което той твърди, се окаже вярно? — попита тя.
— Тогава ще направя консорциум — съюз между „Глобал Индъстрис“ и две други корпорации — и ще представим на света откритието на Роси.
— Може би се страхува, че ако ти даде мостра за изследване, някой в лабораторията ще я разложи на съставните й части и ще разбере точно какви химикали използва. След това е възможно да откраднат откритието му.
— Права си — отвърна й с усмивка. После най-неочаквано я прегърна. — Ще ти донеса подарък от Италия. Какъв искаш да бъде?
— Обиците на майка ми — отряза го тя.
Рязко се освободи от прегръдката му, после се обърна и се отправи към кабинета на Мери. Зад гърба й се разнесе смехът на Ник.
Докато я гледаше как се отдалечава, той усети, че в него се надига някакво странно, непознато усещане — някаква нежност, която го накара да се почувства уязвим. Приятно му беше да я гледа, нейната усмивка го сгряваше, а когато я докосваше, усещаше силно желание. Тя притежаваше достойнство и непринудена изисканост. В сравнение с другите жени Лорън беше самата крехкост и невинност и въпреки това тя имаше куража открито да му се противопостави, както и силата да устоява на ухажването му.
Усмивката му помръкна. Да, ухажваше я — нещо, което досега не беше правил. Преследваше я и това го караше да се отвращава от себе си. Въпреки това обаче не можеше да се спре… Изпитваше към нея нещо повече от сексуално желание — харесваше я много. Възхищаваше се на нейния кураж, упоритост и дори на нейния идеализъм.
Онова непознато, нечакано чувство отново се пробуди у него и Ник се опита да го прогони. Искаше тази жена, защото тя беше една красива загадка. Харесваше я и я желаеше. Нищо повече.
В 4.55 от Калифорния, Оклахома и Тексас се обадиха участниците за съвместната телефонна дискусия, която Ник беше насрочил предварително. Когато Мери му каза, че вече всички са на линия, той я помоли да му изпрати Лорън да води записки.
— Той ще включи системата за свръзка — обясни Мери — за да записваш някои от обсъжданите цифри.
Дискусията вече беше започнала, когато Лорън влезе в кабинета му. Ник й махна с ръка да отиде на неговото място и се изправи, за да може тя да седне на бюрото му и да води записки. Две минути след като тя седна, той се приведе над нея, подпря ръце от двете й страни и прокара устни по косата й.
Лорън избухна:
— По дяволите, престани!
— Какво? Какво? Какво? — чуха се мъжки гласове.
Ник се приведе, над микрофона и каза:
— Моята секретарка смята, че говорите прекалено бързо, и би искала да намалите темпото, за да успява да записва.
— Добре де, можеше просто да ни помоли за това — отвърна обиден мъжки глас.
— Сега сигурно си доволен! — прошепна Лорън.
— Не, не съм — изкиска се Ник в ухото й. — Но ще бъда.
Младата жена затвори ядосано тетрадката и се опита да бутне стола си назад, той не й позволи. Тя извърна рязко глава, за да му каже нещо унищожително, но устните му се впиха в нейните. Когато се откъсна от нея, Лорън беше така поразена, че не можеше да изрече и дума.
— Ти какво мислиш, Ник? — попита глас по спикера.
— Мисля, че положението все повече се подобрява — отвърна той с дрезгав глас.
Когато разговорът най-накрая приключи, Ник натисна бутона върху бюрото си, а тя видя как вратата, водеща към кабинета на Мери, се плъзна и се затвори плътно с електронния механизъм. Той я сграбчи за ръцете и я измъкна от стола, след което я обърна към себе си.
Приведе се над нея и Лорън се почувства безпомощна пред неудържимото привличане.
— Недей! — изрече умолително. — Моля те, недей да ми причиняваш това!
Той стисна ръцете й.
— Защо не можеш просто да си признаеш, че ме желаеш, и да се насладиш на последствията?
— Добре — отвърна му сломено. — Печелиш. Желая те… Признавам. — Забеляза блясъка в очите му и това веднага й даде сили. — Когато бях на осем години, си пожелах една маймуна, която видях в зоомагазин.
Очите му помръкнаха.
— И? — въздъхна той с раздразнение и я пусна.
— И за нещастие, взех, че я получих — отвърна Лорън. — Дейзи ме ухапа и се наложи да ми поставят дванайсет шева на крака.
Ник я погледна така, сякаш се чудеше дали да се засмее, или да се ядоса.
— Подозирам, че те е ухапала, затова че си я кръстила с такова женско име.
Тя подмина насмешката му.
— А когато станах на тринайсет, желаех братя и сестри. Баща ми удовлетвори моето желание, като се ожени втори път, и аз получих доведена сестра, която ми крадеше дрехите и приятелите, както и един доведен брат, който ми взимаше парите.