В тази част се намираше още една, по-голяма приемна в средата с кръгъл плот за секретарките. Тя хвърли бегъл поглед към разтворената врата на един кабинет от дясната страна на приемната. В него имаше вградени шкафове за папки и лъскаво дървено бюро, покрито с хромова боя. Младата жена го сравни със своето стоманено бюро на предишното си работно място, където работеше като нещатна служителка. То стоеше в средата на задръстен с вещи кабинет, в който работеха трима служители. Ето защо сега й се стори просто невероятно, че толкова много пространство и лукс можеха да бъдат заделени само заради удобството на една обикновена секретарка.
Когато изрази на глас това свое учудване, Ник я погледна насмешливо:
— Опитните секретарки се гордеят с уменията си, а и заплатите им растат с всяка следваща година.
— Аз също съм секретарка — отбеляза тя, докато вървяха през приемната към една двойна триметрова врата от палисандрово дърво. — Точно преди да се, хм, срещна с вас, бях от другата страна на тази улица, за да си подам документи за работа в „Синко“.
Ник разтвори широко и двете врати, след което се отдръпна назад, за да й направи път, като я наблюдаваше как накуцва.
Лорън така остро усещаше пронизващия му поглед, че коленете й се подкосиха, и едва когато стигна до средата на стаята, тя се сети да се огледа наоколо. Онова, което видя, я накара да възкликне:
— Боже мили! Но какво всъщност е всичко това?
— Това — отвърна Ник с усмивка — е кабинетът на президента на фирмата. Той е едно от малкото помещения тук, които са напълно завършени.
Младата жена продължи да се оглежда смаяно. Огромният прозорец пред нея предлагаше изглед към нощния Детройт с цялото му фантастично, бляскаво великолепие. Останалите три стени бяха облицовани с лъскаво палисандрово дърво.
Подът беше покрит с мек като кадифе килим, а от дясната й страна имаше великолепно бюро от палисандрово дърво. Шест лъскави стола с мъхесто зелена тапицерия бяха разположени точно пред бюрото, а в срещуположната страна на помещението се виждаха три дълги мъхесто зелени канапета, които образуваха широк полукръг около огромна маса със стъклен плот, чиято основа беше изработена от силно полиран плавей.
— Изумително — тихо промълви тя.
— Ще приготвя да пийнем нещо, докато Майк донесе аптечката — каза Ник.
Лорън го гледаше смаяно как се приближи към една гола палисандрова стена и я натисна. Огромен дървен панел безшумно се плъзна встрани, разкривайки великолепен огледален бар, осветен от скрити в горната му част лампички. Виждаха се стъклени полици, покрити с редове от скъпи кристални чаши и гарафи.
Тъй като тя мълчеше, той я погледна през рамо. Младата жена вдигна сините си очи, вгледа се в лицето му и забеляза изражението му. По всичко личеше, че на Ник му беше безкрайно забавно да наблюдава нейното изумление пред това бляскаво великолепие. Осъзнаването на този факт внезапно я накара да си даде сметка за нещо, на което до този момент не беше обръщала внимание: докато тя самата остро усещаше неговата мъжка привлекателност, той сякаш изобщо не я забелязваше като жена.
Тъй като непрекъснато беше обект на възхитените мъжки погледи, някои от тях откровено похотливи, сега попадаше на мъж, на когото гореше от желание да направи впечатление. Обаче той като че ли изобщо не я забелязваше. Малко смутена и доста разочарована, Лорън се опита да се освободи от тези мисли. Казваха, че красотата се ражда в очите на наблюдаващия, а по всичко личеше, че този мъж не виждаше нищо интересно, когато я гледаше. И най-ужасното беше, че явно я намираше смешна!
— Ако искаш да се пооправиш, ей там има баня. — Ник кимна към стената до бара.
— Къде? — попита равнодушно Лорън.
— Върви право напред и щом стигнеш стената, просто я натисни.
Устните му отново потрепваха насмешливо и тя го изгледа ядосано. Когато пръстите й докоснаха гладкото палисандрово дърво, един дървен панел се разтвори и младата жена влезе в просторна баня.
— Ето, намерих аптечката — каза Майк, който точно в този момент влезе в кабинета. Лорън понечи да затвори вратата на банята, но се спря, когато го чу да добавя с по-тих глас: — Ник, в качеството ми на юрист на корпорацията те съветвам това момиче да бъде прегледано от лекар, който да докаже, че няма сериозни наранявания. Ако не се погрижиш за това, някой адвокат може да заяви, че е била обездвижена за известен период вследствие на падането си, и да осъди компанията за милиони.
— Недей да правиш от мухата слон — чу тя отговора на Ник. — Та тя е само едно симпатично хлапе, което се уплаши от това отвратително падане.