С треперещи ръце тя свали сребристата хартия от кутийката, върху която се виждаше дискретна релефна щампа с името на известен чикагски бижутер, както и името на някакъв чикагски хотел. Отвори кутийката. Върху бяла кадифена подложка лежеше красив медальон с рубин и диаманти. Този великолепен медальон беше с размерите на кутийка за хапчета.
Това беше подкуп.
За втори път в живота си Ник се опитваше да подкупи жена, която обичаше, за да я върне при себе си. Сълзите бликнаха от очите на Лорън.
Гласът му стана дрезгав и напрегнат, сякаш думите бяха болезнено изтръгвани от душата му.
— Моля те… — шепнеше й. — Моля те. — Притисна я към себе си и зарови лице в косите й. — О, мила моя, моля те…
— Обичам те! — промълви съкрушено Лорън и обви ръце около врата му.
— Купих ти също и едни обици — изричаше той с дрезгав, настоятелен глас. — Ще ти купя и пиано… казаха, че си била талантлива пианистка. Роял ли искаш или би предпочела…
— Недей! — извика отчаяно Лорън и се повдигна на пръсти, за да притисне устни към неговите. Остра тръпка премина по тялото му, а устните му се разтвориха, за да я приемат с отчаян копнеж.
— Липсваше ми толкова много — шепнеше той между целувките.
Лорън му отвръщаше с цялата си любов, като го притискаше плътно към себе си.
След един безкрайно дълъг миг тя най-после се събуди за реалността, все още обвила ръце около него и притиснала буза към гърдите му.
— Обичам те — прошепна той и преди още Лорън да успее да му отговори, продължи: — Трябва да се омъжиш за мен. Струва ми се, че в комитета по международна търговия и без това вече са гласували за моето отстраняване — смятат ме за недостатъчно благонадежден член. Тони също ме изключи от списъка на своите гости. Мери пък каза, че ще напусне, ако не те върна обратно. Ерика намери обиците ти и ги даде на Джим. Каза ми да ти предам, че няма да можеш да си ги получиш, ако не дойдеш да си ги вземеш сама…
Светлинките блещукаха по коледната елха в огромната дневна. Излегнат върху килима пред камината, Ник държеше спящата си съпруга и гледаше как отблясъците танцуваха по разпуснатите й къдрици. Бяха женени от три дни.
Лорън се размърда леко и се притисна още по-плътно към него. Като внимаваше да не я събуди, той придърпа атлазената кувертюра нагоре. С благоговение докосна бузата й. Лорън бе донесла радост в неговия живот и смях в неговия дом. Тя го намираше за красив. Когато поглеждаше към него, той наистина се чувстваше красив.
Някъде в друга част на огромната къща един часовник отмери дванайсетия час. Клепачите на Лорън потрепнаха и тя бавно отвори очи, а той погледна към прелестните й сини очи.
— Коледа е — прошепна Ник.
Неговата съпруга се усмихна и той усети как гърлото му се стегна, когато тя нежно отвърна:
— Не. Коледа дойде преди три дни.