— Е, добре — въздъхна Майк. — Сега обаче закъснявам за едно съвещание и ще трябва да тръгвам. Но, за Бога, моля те, не й предлагай никакъв алкохол. Родителите й могат да те осъдят за опит за прелъстяване на малолетна и…
Лорън се почувства смутена и обидена от това, че я нарекоха уплашено хлапе, и тихичко затвори вратата. Със смръщено лице се обърна към огледалото над мивката и едва не изпищя. Лицето й беше изцапано с кал, кокът й се беше развалил и косата й стърчеше във всички посоки, а пък сакото й се беше смъкнало.
Помисли си, че прилича на карикатура на самата себе си — подобно на смешен, безнадеждно мръсен пакостник с раздърпани дрехи.
И кой знае по каква причина внезапно реши, че на всяка цена трябва да изглежда съвсем различна, когато излезе от банята. Ето защо смъкна изцапаното си тъмносиньо сако, предвкусвайки задоволството от изумлението на Ник, когато я видеше отново. Трябваше обаче да бърза — ако преобразяването й отнемеше твърде много време, то съвсем нямаше да бъде чак толкова ефектно.
Смъкна чорапогащника и направи физиономия при вида на зейналите дупки. След като се пооправи, изсипа съдържанието на дамската си чанта върху тоалетната масичка и измъкна нов чорапогащник, които случайно носеше със себе си. Обу го, а после извади фибите от косата си и започна да я разресва. Когато приключи, къдравата й коса вече се спускаше по раменете. Сложи си червило и руж, а после отново натъпка нещата си в чантата и се огледа. Имаше свеж и бодър вид, а очите й блестяха от нетърпение. Бялата й блуза с шал яка беше малко консервативна, но пък подхождаше на изящната линия на шията й, като едновременно с това подчертаваше бюста й. Доволна от вида си, взе сакото и чантата и излезе от банята.
Ник стоеше пред огледалния бар с гръб към нея. Без да се обръща, каза:
— Трябваше да проведа един телефонен разговор, но ей сега ще приготвя питиетата. Намери ли всичко необходимо в банята?
— Да, имаше всичко, благодаря — отвърна Лорън, като остави чантата и сакото си.
Застана до дългото канапе, без да откъсва очи от младия мъж. Беше свалил дънковото си яке и го беше метнал върху един от столовете. При всяко движение на ръцете му синята трикотажна блуза се изопваше, подчертавайки широките му мускулести рамене. Лорън спусна поглед надолу по стегнатите му бедра и дългите крака, очертани от тесните джинси. Когато той заговори, тя се стресна гузно, а погледът й моментално се стрелна нагоре.
— Боя се, че този бар не е зареден с безалкохолни напитки, нито пък с лимонада, Лорън, затова ще ти приготвя чаша тоник с лед.
Младата жена едва се сдържа да не се изсмее и с престорена скромност сключи ръце зад гърба си. Неволно се напрегна, когато той сложи обратно една кристална гарафа с уиски, взе по една чаша във всяка ръка и се обърна.
Направи две крачки към нея и в следващия миг замръзна на мястото си.
Веждите му се сключиха и присвитите му очи се взряха в гъстите й тъмно руси коси. Изуменият му поглед се отмести към лицето й и се спря на тюркоазените й очи, които проблеснаха насмешливо изпод гъсти, извити мигли, след което се плъзна към закачливото й носле, към фино изваяните й скули и меките устни. Очите му продължиха надолу към едрия й бюст, тънката талия и дългите стройни крака.
Лорън се беше надявала да му направи впечатление като жена и ето че вниманието му беше привлечено. Сега вече започна да се надява, че ще чуе някакъв комплимент. Той обаче мълчеше.
Обърна се, отиде до бара и изля в мивката съдържанието на една от чашите.
— Какво правиш? — попита тя.
— Ще добавя малко джин към твоя тоник — насмешливо й отвърна.
Младата жена започна да се смее, а той я изгледа през рамо и кисело се усмихна.
— Просто ми е любопитно, на колко години си все пак?
— На двайсет и три.
— И си подавала документи за секретарка в „Синко“… преди да се хвърлиш в краката ни тази вечер?
— Да.
Той й занесе чашата и кимна към канапето:
— Седни… не бива да стоиш. Сигурно глезенът ти е навехнат.
— Не ме боли, честна дума — възрази тя, но се подчини и седна.
Ник остана прав пред нея, като я разглеждаше с интерес.
— Приеха ли те на работа в „Синко“?
Той беше толкова висок, че й се наложи да вдигне глава, за да може да го погледне в очите.
— Не.
— Ще ми разрешиш ли да погледна как е глезенът ти? — попита той. После остави чашата си върху масичката за кафе, клекна пред нея и започна да разкопчава тънката каишка на сандала. Дори от лекото докосване на пръстите по крака й пробягаха невероятни огнени тръпки и тя настръхна.