— И аз — призна Уилямс. — Излиза, че и двамата за първи път чуваме за такава керамика.
— Наистина е така — съгласи се Холоуей. — Това обяснява защо изстреляните от нашите кораби ракети с радарно насочване не са намерили целта. Не е имало достатъчно големи маси метал, по които да се насочат.
— Според мен не е имало дори и малки — чу се гласът на Скотс от високоговорителя. — В електронните джаджи от долната страна на плочата няма никакъв метал.
— Дори и по захранващите шини ли?
— Дори и по тях, ако изобщо има такива шини — отвърна Скотс. — Всички входни и изходни кабели са от оптически влакна. Нямам представа какво е захранването.
— Възможно ли е да са използували джадански тунелен ефект? — попита Холоуей.
— Не, освен ако не са намерили начин да го направят по-ефективен — отвърна Уилямс. — Какво ще кажеш, Скотс?
— И аз съм на същото мнение — бавно каза Скотс. — Сканирането все още продължава, но засега не откривам и полупроводници.
— Нито метали, нито полупроводници? — Уилямс се намръщи. — Добре, предавам се. Но какво има тогава?
— Единственото, което откривам, са оптически влакна плюс някакви сложни геометрични тела с неизвестен състав.
— Кристални?
— Или аморфни — допълни Скотс. — Анализаторът не може да определи. Ще се опитаме да направим интерференчен анализ.
— Едва ли си струва труда — усъмни се Уилямс. — Във всеки случай от нас се иска само да намерим нещо… а гениите на Едо ще се оправят с проблема какво, по дяволите, е то. Прибери си дистанционните анализатори, а аз ще взема плочата. Ти и Бакст започнете да претърсвате района. Може да намерите и други парчета. Ще изпратя още два кораба да ви помагат.
— Разбрано, сър. Започваме претърсване на района.
Уилямс изключи бордовия високоговорител и пак сложи слушалките.
— Къде отиваме? — попита Холоуей.
— Връщаме се на Ганимед да оставим това нещо — отговори Уилямс, докато наблюдаваше дисплея и насочваше грайферите към плочата от кораба на извънземните. — Ако няма друго, което искате да видите, полковник, ще оставя и вас там. Тук ни чака още много работа. Пък и няма никакви гаранции, че извънземните няма да се върнат.
— Разбирам — каза Холоуей и кимна. — Все пак най-добре да се върна на Доркас.
— Не мога да кажа, че ви завиждам за заеманата длъжност — призна откровено Уилямс. — Да служа за примамка прикован към такава скала като Доркас не отговаря на представата ми за висок пост.
— Има и по-добри места — съгласи се Холоуей. — Например някъде в сектора на Орион. Вярваш ли, че ще намериш всички трупове?
— Вероятно — отговори Уилямс, без да отклонява вниманието си от изпълняваната операция. — Сражението е било доста локализирано… пък и е свършило бързо, така че няма вероятност труповете да са се разлетели надалеч. Защо питате?
Холоуей погледна останките, които се носеха вдясно от тях.
— Просто се питах дали всички са загинали.
Уилямс поклати глава.
— Стражевите кораби са останали до замлъкване и на последния локаторен радиофар. А те не се саморазрушават.
— Знам — каза Холоуей. — Просто си мислех, че ако аз се бях натъкнал на неизвестна раса, щях да се постарая да хвана поне един жив пленник, за да го изследваме.
Уилямс вдигна рамене.
— Не бива да очаквате извънземните да разсъждават като нас.
— Все пак няма да навреди, ако споменеш това в доклада си.
— Честно казано, полковник, точно сега имам по-важни работи, отколкото да добавям нови предположения към записките си — отвърна Уилямс. — Ако искате, прибавете го вие.
— Може би ще го направя — отвърна Холоуей. — Да. Мисля, че наистина ще го направя.
(обратно)Слуховете започнаха да се разпространяват още преди да напуснат Мийс и по време на цялото десетчасово пътуване, изглежда, бяха единствената тема за разговор на борда на лайнера. На ухо се разказваха истории за внезапна активност на мироопазващата орбитална база Бриджхед. От втора и трета уста се предаваше за провеждани от правителствата на трите човешки анклава на Мийс извънредни заседания. Подхвърляха се намеци, че са сформирани и изпратени Бог знае къде специални екипи. Арик слушаше всички тези приказки и въпреки шока и мъката от неочакваното съобщение на баща си се стараеше да се владее. Питаше се как е умрял по-малкият му брат и дали тъкмо неизвестните обстоятелства са причина за суматохата и слуховете.
Когато стигна в Парламента, разбра, че за първи път слуховете не само не са преувеличени, но и че премълчават част от истината. На мястото на усмихнатите младежи, които обикновено стояха пред вратите на балконите за зрители, бяха поставени двама въоръжени и намръщени морски пехотинци от Мироопазващите сили, които внимателно провериха документите му за самоличност, два пъти ги свериха със списъците и чак тогава го пуснаха да влезе.