Всичко беше като по книга… готово да влезе в историята.
— Лейтенант Адигън, извади комуникационния пакет! — заповяда Даями на офицера по съобщенията. — Подготви го за излъчване! И предай до всички кораби да бъдат готови!
— Сигнал от „Джутланд“, капитане — докладва мичман Хувър от мостика на комуникационната станция на „Киншаса“. — Готови са да излъчат пакет за установяване на предварителен контакт с непознатите летящи обекти.
Командирът на „Киншаса“ Фелиан Кавана кимна, без да откъсва очи от изобразените на дисплея, свързани един с друг хексагонални кораби.
— Колко време ще продължи излъчването?
— Първата част може да се предаде за около пет до двадесет минути, целият пакет — за една седмица — отговори Хувър. — Без да включваме прекъсванията от приемащата страна, когато ще се опитват да разберат за какво става дума.
Фелиан кимна.
— Да се надяваме, че лесно ще ни разберат.
— Предполага се, че математиката е универсална за цялата Вселена, сър — каза Хувър.
— Винаги съм се учудвал на това твое „предполага се“ — укори го Фелиан. — Майърс, научи ли нещо повече за тези кораби?
— Не, сър. — Офицерът от сенсорната станция поклати глава. — И ако трябва да бъда искрен, сър, това никак не ми харесва. Шест пъти пускам инфрачервения спектрометър и нищо не засичам. Тези корпуси или са от материал, за който нито компютърът, нито аз сме чували, или извънземните по някакъв начин отклоняват излъчванията.
— Или са просто срамежливи — обади се присмехулно Рико. — Какво ще кажеш за оптичните лещи?
— И за тях не научих нищо — отговори Майърс. — Могат да са половинкиловатови комуникационни лазери, половингигаватови разрушители на ракети или нещо друго в този диапазон на мощности. Без точни данни за мощността не може да се каже нищо.
— Лазерите ме безпокоят повече от корпусите — обърна се Рико към Фелиан. Тъмното му лице беше загрижено.
— Според мен с това плътно екраниране на захранващите инсталации крият нещо.
— Може би просто са много рационални — каза Майърс.
— Сигурно! — изръмжа Рико. — Дори повече от сигурно!
— Започва се — съобщи Хувър. — От „Джутланд“ излъчват сканиращ сигнал. Предизвикаха резонанс… неясен, но се получи. — Той прикова поглед в екрана. — Необичайна честота. Изглежда, наистина използуват някаква особена техника.
— Когато всичко свърши, ще те пратим да се запознаеш на място със съобщителната им техника — каза Фелиан.
— Надявам се. О, вече излъчиха първата част от пакета.
— Водещият кораб на извънземните се движи — добави Майърс. — Отклонение няколко градуса към…
Без предупреждение корабът изстреля последователно два ярки лазерни лъча, които удариха носа на „Джутланд“. Последва блясък от разсеяна вторична светлина от изпарения метален корпус…
Сирените на „Киншаса“ завиха тревога.
— До всички кораби — предаде по радиотелефона кодирано съобщение комодор Даями. — Нападнати сме! „Киншаса“, „Баджер“! Заемете странични флангови позиции! Останалите кораби в отбранителна позиция! Елипса на разсейване гама шест!
— Прието, Хувър — отговори Фелиан, недоумяващо вперил очи в монитора. Извънземните откриха огън. Непровокирани, незастрашени. Направо откриха огън!
— Чен Ки, изведи ни в странична позиция! Приготви ракетите на десен борд за изстрелване!
— Как да ги настроя? — попита Рико и ръката му се насочи към пулта. — За права стрелба или с радарно насочване?
— С инфрачервено насочване! — заповяда Фелиан и политна назад към облегалката, тъй като „Киншаса“ потегли рязко към предписаната позиция.
— Много сме близко до другите наши кораби — възрази Рико. — Вместо НЛО-тата има опасност да ударим някой от тях.
— Ще се изтеглим достатъчно, за да го избегнем — каза Фелиан и погледна към тактическия монитор. — Знаем, че НЛО-тата са горещи, затова ще използваме инфрачервени сенсори. С тези техни странни корпуси другите ни средства за насочване може би няма да работят.
— „Джутланд“ изстреля ракети — съобщи Майърс, без да откъсва очи от екрана. — С радарно насочване…
Неочаквано четирите извънземни кораба стреляха с всичките си лазерни оръдия.
— Всички НЛО стрелят! — извика Майърс. В следващия миг аварийната алармена система зазвъня. — Улучиха ни… разрушения във всички секции на десния борд…
— Какво става с ракетите на „Джутланд“? — извика Рико.
— Никакъв резултат — отговори Майърс. Образът на главния дисплей просветна, изгасна, след това, когато металните пари се разсеяха, се появи отново. — Онези трябва да са ги отклонили.
— Или просто не са се взривили — каза Фелиан и потисна започналата да го задушава паника. „Киншаса“ запращя от топлинно напрежение, а ужасните лазерни оръдия продължаваха методично да топят слой подир слой от корпуса. От високоговорителите на мостика долетяха викове. Очевидно останалите кораби бяха в същото критично състояние. За един миг отрядът с особено назначение беше преминал от пълен контрол на положението в състояние на борба за оцеляване. И шансовете му все повече намаляваха. — Настрой ракетите с топлинно насочване, Рико, и стреляй по тия проклетници!