— Ужасно — изръмжа Арик. Мъж икроманец, който надушва миризмата на конфликт. Точно каквото им трябва.
— Ще бъда кратък — каза икроманецът. Дългата му челюст мелеше чуждоземните думи, сякаш дъвчеше малки животни. — Днес чух много приказки за подготовка и политика. Това са приказки за жени. Вие сте застрашени не от някаква фракция или от нападение на пирати. Заплашва ви враг, какъвто досега не сте срещали. Използуването на сила по-малка от тази, с която разполагате, ще бъде грешка, която могат да допуснат само глупци.
— Типичен икромански такт! — промърмори Арик.
— Шт.
— На някого може да се стори, че говоря остро, но то е, защото тази опасност застрашава не само вас — продължи в същия дух икроманецът. — Ако Мироопазващите сили бъдат изтеглени от охраняваната зона, забраната, наложена с Декрета за мира върху икроманските военни съдове, прави нашите светове и народи беззащитни срещу нападения отвън. А тези нападения неминуемо ще последват. Имам предвид мрачанците — знаете техните легенди за онези, които някога преминали през техните земи, докато бягали от враг, наречен мирачеем-хайея.
Той спря и завъртя глава да огледа депутатите, шлемът му отрази светлините в залата.
— Днес тук се говори за много неща. Спомена се и за оръжието КИОРО. За него трябва да се помисли по-сериозно. Ако наистина съществуват мирачеем-хайеянци, те скоро ще ви отнемат световете, които владеете. И ако в тези светове има компоненти от оръжието КИОРО, вие ще се лишите от всякаква възможност да го използвате срещу тях. Благодаря за вниманието.
Икроманецът слезе от трибуната и се върна в ложата на наблюдателите, където седяха или клечаха останалите посланици на нехуманоидите.
— Доколкото разбирам, с това изказване въпросът за КИОРО става официална тема на дискусията — каза Арик.
— За нещастие, неговата гледна точка се споделя от мнозина — призна баща му. — За да се предотврати злоупотребата с КИОРО, компонентите му са разпръснати из цялата Общност, но това води до риска да се изгубят важни части по току-що описания начин.
— Не разбирам защо трябва да се страхуваме от изгубването на някои компоненти — отвърна Арик. — Оригиналните планове сигурно се съхраняват. Ако можем да построим едно напълно ново КИОРО, защо да не можем да произведем някоя и друга липсваща част?
— Прав си — замислено каза баща му. — Но това предполага, че оръжието е било създадено нарочно.
Арик се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Откакто възникна този въпрос, много съм мислил по него. Не забравяй, че КИОРО се появи на практика съвсем неочаквано — до неговото използване нямаше дори слухове за съществуването му. И вече тридесет и седем години никой не е успял да изработи втори действащ екземпляр. Това означава, че или Севкоорд има невероятен късмет и добра служба за сигурност, или пък че нещо от това оръжие не може да се изработи лесно.
Арик стисна зъби. В колежа Фелиан беше изчел всичко, свързано с КИОРО, което беше намерил — от историята до технологията. Навремето се беше оплаквал колко изненадващо оскъдна е съществуващата информация.
— Та какво излиза според теб? — попита той. — Че КИОРО е нехуманоидна технология, която Севкоорд е намерил скрита някъде и е разбрал как действа?
Старият Кавана се усмихна.
— Говориш, сякаш четеш някакъв лош трилър. Не, не мисля, че това е дело на нехуманоиди. Но допускам, че по време на изследователската работа е станал някакъв инцидент. Според мен е напълно възможно част от КИОРО да е плод на несполучлив експеримент, резултатът от който се е оказал по-различен от очаквания. Може дори тъкмо това да е една от причините, поради която са демонтирали оръжието. Разпръскването на отделните компоненти по най-различни планети прави по-трудно за някой крадец да открие и да идентифицира ключовите елементи.
— Но оттогава учените сигурно са анализирали цялото оръжие и вече знаят как са го създали — възрази Арик.
— Може би. Макар че от опит зная, че понякога грешките в научните експерименти не могат да се възпроизведат. Във всеки случай остава фактът, че ако някой детайл от КИОРО трудно може да се възпроизведе или е разрушен, или пък е попаднал във вражески ръце, ще имаме големи затруднения.
Арик се намръщи.
— Командването на Мироопазващите сили вероятно е мислило върху тази опасност.
— Дори и да не е, нашият икромански приятел вече им напомни.
Арик кимна. На партера към трибуната се отправяше един джаданец. Очевидно парламентът беше решил да даде думата на всички нехуманоидни наблюдатели.
— Разбра ли името на онези извънземни от легендата на мрачанеца? Аз не можах — каза Арик.