— Мирачеем-хайеянци — отвърна старият Кавана. — Това е някаква стара мрачанска фраза, която се превежда приблизително като „завоеватели без причина“. Поназнайвам малко от този език.
— „Завоеватели без причина“. Доста зловещо.
— Съгласен съм. Истинската ирония в създалото се положение е… съмнявам се колко от депутатите долу го знаят… че в началото мрачанците са наричали така хората.
По пътеката се чуха стъпки и Арик вдигна глава.
— Арик — прошепна Мелинда, стисна го за рамото, провря се пред двамата и седна от другата страна на баща си. — Здравей, татко — каза тя и го прегърна. — Как си?
— Добре — каза той и отвърна на прегръдката й. — Благодаря ти, че дойде.
— Съжалявам за закъснението — извини се тя, погледна Арик и повдигна вежди в безмълвен въпрос. Той вдигна рамене и едва забележимо поклати глава. Само времето щеше да покаже как тази нова загуба щеше да се отрази на баща им.
— По пътя Парлан ми разказа за битката — каза Мелинда. — Научиха ли кои са били?
— Още не. — Той я погледна изпитателно. — Ти как го понесе?
— Държа се — успокои го тя. — Наистина съм добре. Не се безпокой за мен. А ти как си, Арик?
— Добре съм — отвърна Арик. В собствените му уши отговорът му прозвуча по-малко убедително от този на Мелинда. Но тя винаги беше била по-добър лъжец от него. — Как мина операцията?
— Без проблеми — отвърна Мелинда с тон, който показваше, че сега това не е най-важното. — Тук случи ли се нещо ново, откакто напуснах Селадон?
— Нищо, което да ни засяга — каза баща им. — Главно скучни парламентарни речи. Дано Командването да е успяло по-добре да оползотвори времето си.
— Май е така — потвърди Мелинда. — Още преди твоето съобщение да пристигне, Командването изпрати на място доктор Хейда и още няколко специалисти от Едо. Доктор Хейда е един от най-добрите хирурзи-диагностици в Общността.
— Несъмнено е отишъл да помогне при аутопсиите. — Старият Кавана поклати глава, зареял невиждащ поглед към партера. — Имат предостатъчно трупове за аутопсия.
Пъхнатият във вътрешния джоб на Арик апарат тихо завибрира.
— Търсят ме — каза той и стана. — След минутка се връщам.
Трябваше да мине през охраняваната от морските пехотинци врата и да излезе извън екранировката на залата, за да приеме ясен сигнал.
— Ало?
— Аз съм, сър — чу се на микрофона и на екрана се появи лицето на Куин. — Командването на Мироопазващите сили е започнало да уведомява семействата на загиналите край Доркас. Това означава, че тленните останки скоро ще бъдат предадени на близките. Искате ли да се свържа и да свърша тази работа вместо вас?
Арик се намръщи. Задължението определено беше неприятно. Но беше задължение на неговото семейство, не на Куин.
— Благодаря ти, Куин. Аз ще свърша тази работа — отговори той. — С кого трябва да се свържа.
— С погребалната служба — отговори Куин. — Не зная кой е дежурен в момента.
— Ще разбера — увери го Арик. — Ти на кораба ли си?
— Да, сър. Капитан Тева казва, че сме готови да тръгнем за Ейвън веднага щом баща ви пожелае.
— Добре. Ще ти съобщим.
— Разбрано, сър.
Арик прекъсна връзката, отвори файла с телефонния указател и набра нужния номер.
— Погребална служба на Мироопазващите сили — отговори един млад сержант. — Сержант Луис.
— Аз съм Арик Кавана — представи се Арик. — Брат ми Фелиан беше капитан на „Киншаса“. Искам да уредя формалностите по прибиране на тленните останки.
— Един момент, сър.
Образът изчезна. Арик се подпря на една стена и огледа широкия салон, заобикалящ задната част на балкона. Беше почти празен. Виждаха се само обичайните туристи, които вече си отиваха, и журналистите, навъртащи се по ъглите в очакване депутатите и техните съветници да излязат от кабинетите.
— Господин Кавана? — обади се един нов глас.
Арик отново насочи вниманието си към видеотелефона. На дисплея мястото на сержант Луис беше заето от някакъв офицер.
— Да?
— Аз съм капитан Ролинс, сър — представи се офицерът. — Всички тленни останки са освободени и са върнати в родните им щати. Името на командир Кавана обаче го няма в списъците.
Арик се намръщи.
— Не разбирам.
— И аз не разбирам, сър — призна Ролинс. — Тук имаше много убити и няколко трупа още не са напълно идентифицирани. Но командир Кавана е записан като безследно изчезнал.
— Възможно ли е да не са го намерили и да е останал на мястото на сражението?
— Не е много вероятно, сър — каза Ролинс. — Предполага се, че почистващата група е прибрала всичко, което заслужава да се вземе.
Арик прехапа устна. Някой или не си беше свършил работата, или прикриваше истината. И в двата случая това не му харесваше.