— Точно така, сър.
Изгледах го с благоговение.
— Джийвс — казах, — ти както винаги си на висота. Ще питам с телеграма госпожица Басет мога ли да отида, а на леля Далия ще съобщя, че не мога да я черпя обяд, защото напускам столицата. И ще кажа на Стифи, че каквито и бръмбари да се мътят в така наречения й ум, да не разчита на услуга и съдействие от мен. Да, Джийвс, ти улучи. Ще замина за Тотли, макар че тръпки ме побиват само при мисълта. Татко Басет ще бъде там. Споуд ще бъде там. Песът Бартоломю ще бъде там. Човек започва да се пита защо се вдига толкоз пушилка във филмите за Дивия запад за онези обречените, дето яздят миля подир миля към Долината на смъртта. В края на краищата те нямаше да намерят татко Басет в другия й край. Е, нека се уповаваме на благополучен изход.
— Това е единственият начин на действие, сър.
— Значи горе главата, а, Джийвс?
— Без съмнение, сър. Това е, ако мога така да се изразя, духът, в който е препоръчително да се действа.
Пета глава
Както Смрадльо предрече, Мадлин Басет не постави никакви пречки пред гостуването ми в Тотли Тауърс. В отговор на моето просещо покана послание тя ми даде зелена светлина и някъде около час след пристигането на телеграмата й леля Далия позвъни от Бринкли. Току-що получила съобщението ми и изгаряше от нетърпение да научи какво, мътните да ме отнесат, става, та няма да мога да й дам обяда, на който разчитала.
Обаждането й не ме изненада. Предчувствах, че може да се получи известно оживление на фронта в Бринкли. Старата роднина е добра душа и силно обича своя Бъртрам, но е с властна натура и не търпи желанията й да бъдат осуетявани. Гласът й се стовари връз мен като глутница разбеснели се хрътки.
— Бърти, ти долно чучело и мръсно петно върху английския пейзаж!
— На телефона.
— Получих телеграмата ти.
— Така си и мислех. Телеграфната служба е много ефикасна.
— Какво искаш да кажеш с това напускане на града? Та ти никога не го напускаш, освен за да дойдеш тук да се тъпчеш с храната на Анатол.
Ставаше дума за несравнимия й френски готвач, при споменаването на чието име лигите сами потичат. Наричат го дар Божи за стомашните сокове.
— За къде си тръгнал?
Изчаках лигите ми да се оттекат и я осведомих, че отивам в Тотли Тауърс. Тя изсумтя ядно.
— Тия телефони за нищо не ги бива. Счу ми се, че отиваш в Тотли Тауърс.
— Така е.
— Тотли Тауърс!
— Заминавам днес следобед.
— Какво, по дяволите, ги е принудило да те поканят?
— Не са ме канили. Самопоканих се.
— Искаш да кажеш, че съзнателно и преднамерено си заламтял за компанията на сър Уоткин Басет? Значи си по-голямо магаре, отколкото винаги съм те мислила. Говоря като жена, която този дърт досадник тормози с присъствието си повече от седмица.
Разбрах мисълта й и побързах да обясня.
— Признавам, че татко Басет всекиму идва в повече — казах — и ако човек не е притиснат от обстоятелствата, най-препоръчително е да не го замеря с камък. Само че в моя живот възникна остра криза. Настъпил е разрив в отношенията между Гъси Финк-Нотъл и Мадлин Басет. Годежът им бере душа, а ти знаеш какво означава този годеж за мен. Отивам там, за да се опитам да излекувам пукнатината.
— Ти пък какво можеш да направиш?
— Ролята ми, както я виждам, ще бъде на резоньор, както се изразяват французите.
— Което ще рече?
— Е, тук ме хвана натясно, но такава е ролята, която Джийвс каза, че ще изпълнявам.
— Ще го вземеш ли със себе си?
— Разбира се. Правя ли изобщо крачка без него?
— В такъв случай си отваряй зъркелите на осем. Само това ти казвам. Случайно знам, че Басет му се усуква.
— Как така му се усуква?
— Опитва се да ти го отмъкне.
Аз се олюлях и щях да падна, ако не бях седнал.
— Неимоверно!
— Ако искаш да кажеш невероятно, много грешиш. Така че имай си едно наум. Казах ти как беше впечатлен и омагьосан от Джийвс. Непрекъснато го изпиваше с поглед, докато твоят човек сервираше — като котка патица, както би казал Анатол. И една сутрин направо го чух да му прави неприлично предложение. Е? Какво става с теб? Припадна ли?
Казах й, че моментното ми мълчание се дължи на изумление от думите и, а тя отвърна, че не вижда защо трябва да се изумявам толкова, след като познавам Басет.
— Не може да си забравил как се опита да отмъкне Анатол. Няма низост, на която този човек да не е способен. Без капка съвест. Когато пристигнеш в Тотли-на-платото, срещни се с един туземец на име Планк и го попитай какво мисли за сър Уоткин. Той измамил този нещастен Планк… По дяволите! — изруга възрастната ми роднина, когато един глас произнесе монотонно: „Три-и-и минути“. И затвори, като ме остави полазен от студени тръпки, сякаш тя беше моят ангел хранител, за чиято дарба по въпроса вече споменах.