Усетих, че е време да кажа нещо, и стигнах до „Аз…“, но той ме прекъсна с поредния си яростен жест. Не помня някога да съм срещал друг човек, който така да узурпира разговора.
— Не се съмнявам, че ще се оправдаваш с всепоглъщащата си любов, която не ти позволила да устоиш на непреодолимия импулс да паднеш на колене пред нея и да й се молиш. Зарежи тази работа. Презряна слабост. Нека ти съобщя, Устър, че от дълги години обожавам това момиче, но никога дори с една дума или поглед не съм й го намекнал. За мен беше непоносим удар, когато тя взе, че се сгоди за този… Финк-Нотъл, но се примирих с положението, защото се тешах с мисълта, че той държи ключа към щастието й. Макар и зашеметен, запазих…
— Горе главата? — подсказах аз.
— … чувствата в себе си. Стисках…
— Юмруци?
— … зъби и не продумвах дума, която по някакъв начин да й намекне за силата на моите чувства. За мен беше важно само тя да е щастлива. Ако ме попиташ дали одобрявам този Финк-Нотъл като неин бъдещ съпруг, ще призная откровено, че изобщо не го одобрявам. Той според мен притежава всички задължителни качества на горчивия хап и мога да добавя, че мнението ми се споделя от баща й. Но той е мъжът, когото тя избра, и аз се примирявам с нейния избор. Не се промъквам зад гърба на Финк-Нотъл и не се опитвам да я настройвам срещу него.
— Браво на теб.
— Какво каза?
Обясних, че му прави чест. Казах му, че е много благородно от негова страна.
— Така ли? Добре тогава. Предлагам ти, Устър, да последваш примера ми. И нека ти кажа, че няма да те изпускам от очи и да не съм видял повече галене по главата. Иначе ще…
Не успя да сподели точно какво възнамерява да направи иначе (макар че се досещах), защото в този момент Мадлин се завърна. Очите й бяха зачервени, а цялостният й вид беше на попарена теменужка.
— Ще ти покажа стаята, Бърти — каза с безцветен глас на препостила светица и Споуд ми метна предупредителен поглед.
— Внимавай, Устър, много внимавай — каза той, докато ние с Мадлин излизахме.
Тя изглеждаше изненадана.
— Защо Родерик те предупреди да внимаваш?
— А, това нивга не ще узнаем. Дали не се страхува, че ще се подхлъзна на паркета?
— Прозвуча ми сякаш беше ядосан. Скарахте ли се?
— Господи, не, разбира се. Разговорът ни протече в атмосфера на сърдечно дружелюбие.
— Помислих, че може да се е подразнил от идването ти тук.
— Напротив. Нищо не може да се сравни с топлината на неговото „Добре дошъл в Тотли Тауърс“.
— Толкова се радвам. Много би ме заболяло, ако вие двамата… О, ето го и татко.
Бяхме стигнали коридора на втория етаж и сър Уоткин Басет излизаше от стаята си с весело тананикане на уста. Когато ме видя, тананикането умря върху устните му. Стоеше и ме гледаше ужасен. Напомни ми за един от онези, дето прекарват нощта в обитавани от духове къщи и на другата сутрин ги намират мъртви с лица, изкривени от неописуем ужас.
— А, татко — рече Мадлин. — Забравих да ти кажа. Поканих Бърти да ни погостува няколко дни.
Татко Басет преглътна мъчително.
— Като казваш няколко дни…
— Надявам се поне една седмица.
— Божичко!
— Ако не и по-дълго.
— Велики небеса!
— Чаят е сервиран в салона, татко.
— Ще ми трябва нещо по-силно — каза татко Басет с нисък, дрезгав глас и се затътри нанякъде напълно съсипан. Гледката на отдалечаващата му се глава, докато слизаше към долните помещения, където го очакваха течните подкрепления, ме накара да си спомня едно стихотворение, което ме караха да декламирам като дете. Забравил съм го почти цялото, но там ставаше дума за буря в морето и интересната строфа беше: „Свършено е с нас — кресна капитанът и политна по стълбите надолу.“
— Татко ми се видя разстроен от нещо — обади се Мадлин.
— Наистина създава такова впечатление — казах аз въздържано, понеже бях засегнат от отношението на стария цирей. Можех да проявя снизхождение, защото беше естествено за един човек с установени навици да се мръщи на внезапното цъфване на Устърови сред себе си, но все пак смятах, че беше редно да се напъне малко повече и да го понесе като мъж. Вземи пример от индианците, Басет, бих му казал, ако бяхме в по-добри отношения, и щях да му изтъкна, че те са демонстрирали най-висок дух, когато са ги заличали от двете страни на кладата.
Тази болезнена среща, последвала толкова скоропостижно разговора ми със Споуд, ако неговото излияние може да се нарече разговор, би трябвало да ми спука балона, но нищо подобно. Бях тъй окрилен от официалната новина, че всичко между М. Басет и Г. Финк-Нотъл е наред, че дори не й обърнах внимание. Разбира се, не е никак обнадеждаващо да гостуваш в дом, чийто домакин се раздрусва погнусено само при вида ти и хуква презглава към бутилките. Устърови обаче са на висота и в добро, и в зло, така че ударите на гонга малко по-късно, призоваващи обитателите на къщата на вечеря, ме завариха в превъзходно настроение. Завързах си вратовръзката с песен на уста и с пружинираща стъпка се запътих към коритото за хранене.