— Тя го е накарала да стане вегетарианец?
— Така ме осведоми господин Финк-Нотъл.
— Никакви пържоли?
— Да, сър.
— Никакви телешки филета?
— Да, сър.
— Само спанак и ряпа?
— Така разбрах, сър.
— Но защо?
— Научих, че напоследък госпожица Басет изучава живота на поета Шели, сър, и е станала привърженичка на неговите възгледи, че консумацията на месни храни е бездуховна. Поетът Шели е поддържал пламенно такова мнение по въпроса.
Сякаш в транс, аз вдигнах запалката. Знаех, че Мадлин Басет дава фира на тема звезди, зайчета и секнещи се феи, но никога не съм и сънувал, че може да изкука до такава крайност. Но после си спомних как на вечерята Гъси със сключени вежди чоплеше нещо, което несъмнено имаше вид на спанак, и разбрах, че е казал истината. Нищо чудно, че сподели с мен с агонизиращ дух как му се повръща от Мадлин. По същия начин би се изказал питон от зоопарка за гледача си, ако последният внезапно започне да му пробутва солети, вместо полагаемия му се заек.
— Но това е ужасно, Джийвс!
— Действително е донякъде обезпокоително, сър.
— Ако Гъси ври и кипи от метежни настроения, всичко може да се случи.
— Да, сър.
— Нищо ли не можем да направим?
— Бихте могли да поговорите с госпожица Басет, сър, и да се опитате да пледирате каузата на господин Финк-Нотъл. Разполагате с убедителна отправна точка. Медицинските изследвания са установили, че идеалната диета е тази, в която животинските и растителните храни са добре балансирани. Стриктна вегетарианска диета не се препоръчва от преобладаващата част от лекарското съсловие, тъй като й липсват в достатъчна степен белтъчини и особено белтъкът, необходим за изграждане на аминокиселините, жизненоважни за организма. Компетентни наблюдатели са проследили някои случаи на умствени разстройства в резултат на подобна недостатъчност.
— Ти би ли й го казал?
— Може да помогне, сър.
— Съмнявам се — казах аз и издухах едно унило кръгче дим. — Не мисля, че ще я разколебае.
— Като размисля, аз също изпитвам съмнения, сър. Поетът Шели разглежда въпроса от хуманитарна гледна точка, а не от гледна точка на телесното здраве. Той твърди, че трябва да се отнасяме с благоговение към другите форми на живот и именно този възглед е възприела госпожица Басет.
Дълбок стон се изтръгна от гърлото ми.
— Проклет да е поетът Шели! Дано се препъне с връзката на обувката си и си счупи дебелия врат.
— Твърде късно, сър. Той вече не е сред нас.
— По дяволите всички зеленчуци!
— Да, сър. Вашата загриженост е разбираема. Мога да кажа, че готвачката се изрази по сходен начин, когато я уведомих за затруднението на господин Финк-Нотъл. Сърцето й се разтопи от топло съчувствие към неговата злочестина.
Не бях в настроение да слушам за сърцата на готвачките, разтопими или не, и тъкмо да облека в словесна форма това си становище, когато той продължи.
— Тя ми заръча да предам на господин Финк-Нотъл, че ако е склонен да посети кухнята в някой късен нощен час, когато домочадието се е оттеглило за сън, би била щастлива да му набави студен пай с месо.
Сякаш слънцето усмихнато проби облаците или маловероятният кон, на който бях заложил и последната си риза, беше надбягал съперниците в края на гонката с един нос разстояние. Защото заплахата, застрашаваща да разцепи оста Басет — Финк-Нотъл, бе предотвратена. Познавах и кътните зъби на Гъси. Отнеми му белтъчините и аминокиселините и си вкиснал иначе дружелюбната му природа, като си го превърнал в навъсен омразник на себеподобните си, готов да заръфа и най-близките и скъпите на сърцето си люде, и то здравата. Дай му обаче неговия студен пай с месо, позволявайки му по този начин да удовлетвори своите законни въжделения, и тъгата ще изчезне, а той отново ще възвърне старата си обичлива същност. Грозното озъбване ще бъде заменено от нежно скимтене, жлъчната забележка — от медена дума и всичко в любовния му живот ще се посипе с цветя и рози. Гърдите ми преливаха от благодарност към готвачката, чиято бърза мисъл бе разрешила успешно проблема.
— Коя е тя, Джийвс?
— Моля, сър?
— Коя е тази животоспасяваща готвачка? Държа специално да я спомена във вечерните си молитви.
— Името й е Стоукър, сър.
— Стоукър? Стоукър ли каза?
— Да, сър.