Можех да си го представя. Ако има нещо, което кара някой колекционер да плаче с кървави сълзи, това е да чуе как друг колекционер е направил изгодна сделка.
— Откъде знаеш, че Планк е бил затруднен?
— Щеше ли да се раздели с предмета за пет лири, ако не беше?
— Има нещо такова.
— Не можеш да отречеш, че чичо Уоткин е подло псе.
— Аз съм последният човек, който ще седне да го отрича. Твоят разказ само потвърждава това, което винаги съм твърдял. А именно, че няма низост, на която да не е способен един съдия. Нищо чудно, че си праведно възмутена. Твоят чичо Уоткин е разкрит като мошеник от най-чиста и долна проба. Но, разбира се, нищо не може да се направи.
— Не съм толкова сигурна.
— Да не си се опитала вече да действаш?
— В известен смисъл — да. Накарах Харолд да изнесе една много силна проповед върху лозето на Навутей19. Не мисля, че някога си чувал за лозето на Навутей.
Аз настръхнах. Тя засегна гордостта на моя живот.
— Съмнявам се, че ще намериш човек в цял Лондон, който да познава по-отблизо фактите относно лозето на Навутей. Може и да не ти е известно, но в училище спечелих награда върху Светото писание.
— Сто на сто си преписвал.
— Нищо подобно. Дължа го единствено на старание и ученолюбие. Смрадльо съгласи ли се?
— Да. Той каза, че идеята е прекрасна и цяла седмица смука таблетки за гърло, за да бъде гласът му във форма. Планът беше като онази пиеса в „Хамлет“. Нали се сещаш? Да се събуди съвестта на краля и прочее.
— Стратегията ми е ясна. Свърши ли работа?
— Не. Харолд е на квартира при госпожа Бутъл, жената на пощальона, където имат само газени лампи, а той се спънал в масата, съборил лампата и тя запалила проповедта. Нямал време да я напише наново, та се наложи да изрови нещо от архива си. Беше ужасно разочарован.
Аз присвих устни и тъкмо да кажа, че Х. П. Пинкър надминава всички спънати смотаняци, когато съобразих, че има опасност да нараня чувствата й, и се въздържах. Току-виж, свирнала на Бартоломю.
— Така че се налага да се справим с проблема по друг начин и тук ти влизаш в действие.
Усмихнах се толерантно.
— Разбирам накъде биеш — казах. — Искаш да отида при чичо ти Уоткин и да се опитам с жарки слова да събудя заспалата му съвест. Искаш да му кажа: „Играй по правилата, Басет, и нека съвестта те направлява“, опитвайки се да му набия в тиквата колко е нередно да мами вдовици и сираци. Приемам за целите на разговора, че Планк е сирак, макар и със сигурност да не е вдовица. Но моя заблудена млада скаридо, наистина ли допускаш, че татко Басет гледа на мен като на сърдечен приятел и съветник, в чиито доводи винаги е готов да се вслуша? Само преди малко ти лично изтъкваше колко е алергичен към обаянието на Устър. Нищо няма да излезе от разговора ми с него.
— Че кой те кара да говориш?
— Тогава какво искаш?
— Искам да задигнеш статуетката и да я върнеш на Планк, който после ще я продаде на господин Травърс на прилична цена. Само като си помисля, че чичо Уоткин му е дал някакви си пет лири за нея! Не можем да го оставим да се отърве ненаказан след подобна низост. Той има нужда от един хубав урок.
Отново се усмихнах толерантно. Младата песоглавка ме забавляваше. Мислех си колко прав съм бил в предвиждането, че всяка задача, възложена от нея, би имала крайно нездравословни последици.
— Ама и теб си те бива, Стифи!
Тихият укор в гласа ми би трябвало да я удави в срам и угризения, но нищо подобно.
— Ти ли ще ми кажеш, че ме бивало! — нахвърли се тя по-зле от Бартоломю. — Всички знаят, че постоянно отмъкваш къде що видиш! Полицейски шлемове и тям подобни.
Кимнах леко. В интерес на истината, навремето обитавах Аркадия20.
— Има — почувствах се задължен да призная — известна доза истинност в думите ти. Признавам, че на младини може и да съм свалил капак или два от горните етажи на полицейските служители…
— Видя ли!
— … но само по време на гребните гонки между Кеймбридж и Оксфорд, когато сърцето бе по-младо от днес. Подобен епизод ни събра за първи път с чичо ти Уоткин. Но можеш да ми повярваш, че горещата кръв е охладена и сега съм друг човек. Отговорът ми на предложението ти е: не.
— Не?
— Поне няма накъде — уверих я аз, изразявайки се пределно ясно и за най-скромния интелект. — Защо ти самата не я задигнеш?
19
Навутей отказал да продаде лозето си на цар Ахав и затова бил обвинен в богохулство и убит, а лозето му иззето. Старият завет, Трета книга Царства, 21:4. — Б.ред.
20
Местност в Пелопонес, обитавана според древните поети от щастливи овчари и селяни. — Б.ред.