За моя изненада вместо да повдигне вежда с обичайните няколко милиметра и да каже: „Крайно обезпокоително, сър“, той за една бройка да се усмихне. Което ще рече, че левият ъгъл на устата му потрепна незабележимо, преди да се върне към изходното си положение.
— Не можете да изпълните молбата на госпожица Бинг, сър.
Отпих една изумена глътка кафе. Не разбирах накъде бие. Реших, че не ме е слушал внимателно.
— Но ако не го направя, тя ще ме изпорти на ФБР.
— Не, сър, защото дамата ще бъде принудена да признае, че ви е физически невъзможно да изпълните желанието й. Статуетката вече не е на разположение. Поставена е зад здрава стоманена врата в стаята, съхраняваща колекцията на сър Уоткин.
— Добри ми Боже! Откъде знаеш?
— Минавах през трапезарията, сър, и случайно дочух разговор между сър Уоткин и Негова светлост.
— Наричай го Споуд.
— Много добре, сър. Господин Споуд отбеляза пред сър Уоткин, че никак не му допаднал интереса, който сте проявили към фигурката снощи на вечеря.
— Просто смазвах татко Басет със стария подмазвачески мехлем с надеждата да подсладя атмосферата.
— Точно така, сър, но вашето изявление, че предметът бил „точно каквото чичо Том би желал да притежава“, произвело силно впечатление върху господин Споуд. И помнейки злощастния епизод със сметаниерата, помрачил удоволствието ви от последното гостуване в Тотли Тауърс, той информира сър Уоткин за промяна в първоначалното си впечатление, че сте тук с цел да отнемете госпожица Басет от господин Финк-Нотъл. Сега бил убеден, че мотивът ви да се явите в къщата имал връзка със статуетката, която несъмнено възнамерявате да отнемете противозаконно в полза на господин Травърс. Сър Уоткин беше силно развълнуван от това предположение, прие тази теория в нейната цялост и дори си обясни с нея срещата, която сте имали с него в ранните часове на деня.
Аз кимнах.
— Да, другарувахме в коридора към един часа сутринта. Бях слязъл да видя дали ще мога да докопам останките от местния пай.
— Разбирам ви напълно, сър. Постъпката ви не е била благоразумна, ако ми разрешите да го кажа, но зовът на пая е бил неустоим. Непосредствено след проведения разговор сър Уоткин осъществи на практика предложението на господин Споуд статуетката да бъде поставена под ключ в стаята с колекцията.
Предполагам, че сега се намира там, и когато се обясни на госпожица Бинг, че достъп до нея можете да получите единствено посредством инструменти за взлом или шише с тринитротолуол, убеден съм, че дамата ще се вразуми и ще отстъпи от позициите си.
Само обстоятелството, че в момента лежах в леглото, ми попречи да изтанцувам няколко безгрижни стъпки.
— Думите ти са балсам за слуха, Джийвс. Това ми отървава кожата.
— Напълно, сър.
— Какво ще кажеш да отскочиш и да обясниш на Стифи кое как стои в момента. Ще предадеш дочутия разговор много по-добре от мен, а тя трябва да влезе в течение на новостеклите се обстоятелства час по-скоро. Не знам къде се намира по това време на деня, но не се съмнявам, че вече ръси злочестие и бели коси, без да се скъпи.
— Забелязах госпожица Бинг в градината в компанията на господин Пинкър, сър. Допускам, че се опитва да го подготви за наближаващото тежко изпитание.
— Ъ?
— Ако си спомняте, сър, поради временното неразположение на викария господин Пинкър единствен ще е отговорен утре за училищния празник и го очаква с разбираемо тревожен трепет. Сред учениците в Тотли-на-платото се наблюдават екземпляри с престъпни наклонности и той се опасява от най-лошото.
— Тогава кажи на Стифи да прекъсне за две минути насърчителното си слово и да изслуша твоето комюнике.
— Много добре, сър.
Той отсъства доста време — толкова дълго, че когато се върна, аз вече, кажи-речи, се бях облякъл.
— Срещнах се с госпожица Бинг, сър.
— И?
— Госпожицата продължава да настоява да възстановите собствеността на господин Планк върху статуетката.
— Тя е куку. Не мога да проникна в стаята с колекцията.
— Така е, сър, но госпожица Бинг може. Тя ме осведоми, че неотдавна сър Уоткин си изпуснал ключа, а тя го вдигнала и пропуснала да му го върне. Сър Уоткин си направил друг ключ, но оригиналът останал притежание на госпожица Бинг.
Хванах се за пулсиращото междутиквие.
— Искаш да кажеш, че тя може да влиза в стаята, когато й скимне?
— Точно така, сър. Всъщност току-що го стори.
И с тези думи измъкна от един вътрешен джоб оскърбителната за зрението статуетка и ми я връчи.
— Госпожица Бинг предлага, след като се наобядвате, да отнесете предмета на господин Планк. По своя характерен и неподражаем начин заяви (цитирам думите й), че след като се натъпчете, повече ще ви стиска да… Раничко е, сър, но да ви донеса ли малко бренди?