— С майор Планк ли имам честта да говоря? — попита той.
Планк се звереше не по-зле от мен.
— Кой, по дяволите, сте вие?
— Главен инспектор Уидърспун, сър, от Скотланд Ярд. Пари ли се опитваше да ви измъкне този човек?
— Тъкмо го правеше.
— Както и предполагах. Ние от доста време го държим под око, но досега не сме успели да го заловим на местопрестъплението.
— Известен мошеник значи?
— Точно така, сър. Той е мошеник от съществена величина в подземния свят. Обикаля къщите и измъква пари от собствениците им под прикритието на някоя правдоподобна история.
— Прави нещо повече. Задига ценни предмети от хората и се опитва да ги продава. Погледнете статуетката в ръцете му. Продадох я на сър Уоткин Басет, който живее в Тотли-на-платото, а този тук има наглостта да дойде и да се опитва да ми я препродаде за пет лири.
— Наистина ли, сър? С ваше разрешение ще конфискувам предмета.
— Ще ви трябва за доказателство?
— Точно така, сър. Сега ще отведа престъпника в Тотли Тауърс и ще го изправя пред сър Уоткин.
— Да, направете го. Така му се пада. Не бях виждал по-престъпна мутра през живота си. Заподозрях от самото начало, че е търсен от полицията. Значи от доста време го държите под око?
— Да, сър. При нас в Скотланд Ярд е известен като Джо Тиролеца, защото винаги носи тиролска шапка.
— Той и сега е с нея.
— Крачка не прави, без да си я сложи.
— Толкова ли не му минава през ума да се дегизира по някакъв начин?
— Прав сте, сър, но е трудно да се проследи мисловният процес на престъпния елемент.
— Тогава значи не е необходимо да се обаждам на местната полиция?
— Не, сър. Аз ще го задържа.
— Не бихте ли ми позволили първо да го чокна по главата със зулу боздуган?
— Не е необходимо, сър.
— Може да е по-безопасно.
— Не, сър, сигурен съм, че ще ме последва безропотно.
— Е, както кажете — въздъхна разочаровано Планк. — Но не го оставяйте да избяга.
— Ще бъда много предпазлив, сър.
— Тикнете го в тъмница с влажни стени и се погрижете плъховете хубавичко да го оглозгат.
— Много добре, сър.
След всички приказки за връщане на топки и център нападатели плюс напрежението от внезапното цъфване на лични камериери и принудата да слушам разюздани слова за зулу боздугани, Устъровото кратуние не беше в най-добрата си форма, поради което двамата с Джийвс мълчахме като пукали, докато не стигнахме до моята кола, паркирана пред портата.
— Главен инспектор кой? — попитах аз, възвръщайки си дар-слово при достигането на целта ни.
— Уидърспун, сър.
— Защо именно Уидърспун? От друга страна — добавих аз, защото обичам да разглеждам нещата от всичките им страни, — защо пък не? Така или иначе, това няма кръвна връзка със същината и може да се отложи за по-късно обсъждане. Истинският въпрос, който плаче за незабавен отговор, е как, за Бога, се озова тук?
— Предвиждах, че пристигането ми може да предизвика у вас известно недоумение, сър. Последвах ви незабавно, щом научих за разкритието, направено от сър Уоткин пред госпожица Бинг, тъй като предположих, че разговорът ви с майор Планк може да ви постави в притеснително положение и се надявах да успея да ви пресрещна, преди да установите контакт с него.
Фактически всичко това влезе от едното и излезе от другото, без да остави следи в междутиквието.
— За какво разкритие става дума?
— Това се случи малко след обяда, сър. Госпожица Бинг ме осведоми, че е решила да се обърне към сър Уоткин и да отправи последен апел към неговата по-добра същност. Както ви е известно, тя от самото начало взе твърде присърце въпроса със статуетката. Затова преценила, че ако се обърне към сър Уоткин с достатъчно жар, съществува вероятност да постигне нещо конструктивно. За нейно огромно изумление, едва отворила уста, и сър Уоткин, кискайки се от сърце, я попитал дали умее да пази тайна. После разкрил, че историята, която разказал на господин Травърс, не била правдива и че в действителност е заплатил на майор Планк хиляда лири за предмета.
Отне ми близо минута, за да вникна.
— Хиляда лири?
— Да, сър.
— А не петачка?
— Не, сър.
— Искаш да кажеш, че е излъгал чичо Том?
— Да, сър.
— Защо, по дяволите?
Очаквах да каже, че хабер си няма, но нищо подобно.
— Мисля, че мотивът на сър Уоткин е бил очевиден, сър.
— Не и за мен.
— Постъпил е така от желание да подразни господин Травърс. Господин Травърс е колекционер, а за колекционера няма нищо по-мъчително от това да научат, че някой съперник е придобил за няколко пенита предмет с голяма ценност.