Това вече ми влезе в главата. Схванах мисълта му. Откритието, че татко Басет е придобил нещо, струващо хиляда лири, кажи-речи за една усмивка, сто на сто е покачило киселинното съдържание в стомаха на чичо Том. Стифи го описа като гърчеща се тел за разбиване на яйца и аз го вярвах безпрекословно. Завалията направо се е гърчел в неописуеми мъки.
— Ти улучи. Джийвс. Напълно в стила на татко Басет. Нищо не би му доставило по-голямо удоволствие от това да изпорти деня и да вкисне живота на чичо Том. Какъв човек, Джийвс!
— Да, сър.
— Би ли желал да притежаваш ум като неговия?
— Не, сър.
— Нито пък аз. Това показва, че съдийството изсмуква моралната подплата. Помня как си мислех, докато седях пред него на подсъдимата скамейка, че очите му играят и че не бих му доверил и вчерашния си вестник. Всички съдии са такива.
— Може да има изключения, сър.
— Едва ли. Изкривени съзнания. Значи моята мисия е била… каква, Джийвс?
— Ялова, сър.
— Ялова? Не ми допада звученето, но ти знаеш по-добре. Жалко, че току-що донесените от теб новини не изплуваха на повърхността, преди да се представя пред Планк. Щеше да ми бъде спестено едно пренеприятно преживяване.
— В състояние съм да вникна в нервното напрежение, което сте преживели, сър. Съжалявам, задето не успях да пристигна по-рано.
— Как изобщо пристигна? Това ме озадачава. Не може да си дошъл пеша.
— Не, сър. Заех колата на госпожица Бинг. Оставих я малко по-надолу на пътя и продължих до къщата пеша. Когато чух гласове, приближих се до френския прозорец и се заслушах, като по този начин успях да се намеся в решителния момент.
— Много си находчив.
— Благодаря ви, сър.
— Бих искал да изразя по някакъв начин признателността си. И като казвам признателност, имам предвид от все душичка и сърце.
— Няма защо, сър. За мен беше удоволствие.
— Ако не беше ти, Планк щеше да ме натика за нула време в местния дранголник. Между другото, кой е той? Добих впечатлението, че е бил пътешественик.
— Да, сър.
— Много известен, предполагам.
— Извънредно, сър. Неотдавна се е завърнал от експедиция във вътрешността на Бразилия. Наследил къщата, където се е установил сега, от починал кръстник. Отглежда кокер шпаньоли, страда малко от малария и се храни само със соев хляб.
— Изглежда си го проучил доста добре.
— Разпитах в пощата, сър. Личността зад гишето беше крайно разговорлива. Научих също, че майор Планк е запален по ръгби футбола и се надява да направи Хокли непобедим на игрището.
— И на мен това ми каза. Ти не си център нападател, нали, Джийвс?
— Не, сър. В действителност не знам какво означава терминът.
— Нито пък аз, освен че е нещо, което един отбор трябва да притежава, ако се надява да победи противника. Мисля, че Планк го е търсил навред, но засега, както би казал ти, ялово. Доста тъжно, като си помислиш. При толкова пари, кокер шпаньоли и соев хляб да си няма център нападател. Но такъв е животът.
— Наистина, сър.
Аз се плъзнах зад кормилото и му казах да скача вътре.
— Впрочем забравих. Ти си с колата на Стифи. Тогава аз ще потеглям. Колкото по-скоро й върна тази статуетка, толкова по-добре.
Той не кимна, защото никога не го прави, но повдигна югоизточния ъгъл на една предупредителна вежда.
— Ако ме извините, сър, според мен ще е по-уместно, ако аз отнеса предмета на госпожица Бинг. Едва ли ще е благоразумно за вас да навлезете с него в границите на Тотли Тауърс. Може да срещнете Негова светлост… исках да кажа господин Споуд.
— Дяволите ме взели!
Той наистина ме изненада.
— Нали не допускаш, че би ме претърсил?
— Смятам, че е много вероятно, сър. От разговора, който дочух, останах с впечатлението, че господин Споуд е готов на всичко. Ако ми връчите предмета, аз ще се погрижа госпожица Бинг да го върне в стаята с колекцията възможно по-скоро.
Размишлявах, но не за дълго. За мен беше удоволствие да се отърва от проклетото нещо.
— Много добре, щом казваш. Ето го. Макар да ми се струва, че незаслужено очерняш Споуд.
— Не мисля, сър.
И да пукна, ако не се оказа прав. Едва бях вкарал колата в двора на конюшнята, когато едно гардеробоподобно тяло затъмни хоризонта и не щеш ли, самият Споуд, с вид на главен инспектор Уидърспун, готов да окошари човека.
— Устър! — каза той.
— Същият — казах аз.
— Излизай от тази кола — каза той. — Ще я претърся.
Дванадесета глава
Усетих тръпка на благодарност заради далновидността на Джийвс. Имам предвид онази негова мистериозна способност, която му позволява да надзърта в бъдещето и да подготвя плановете и намеренията си отрано. Ако не беше точната му диагноза за опасностите, които ме грозяха, в този момент щях да съм натопен дълбоко в чорбата без надежда за спасителен бряг. А така можех да бъда волен, нехаен и непринуден. Досущ като онзи, дето — както веднъж чух Джийвс да казва — бил въоръжен до зъби с честност, поради което не помня вече чии заплахи преминавали над него Като волен вятър, от който не му пукало23.