— Съвсем спокойно, сър. Господин Финк-Нотъл обсъди снощи с мен въпроса със залеза. Толкова му приличал на парче говеждо на скара алангле, че изпитвал неописуема мъка при вида му. Човек може да разбере чувствата му.
— За можене може, но бих предпочел да запази това мнение за себе си, а не да го проветрява наляво и надясно. Също така е говорил с неуважение за Благословената девица. Таз пък коя е, Джийвс? Май не съм чувал за нея.
— Героинята на една поема от покойния Данте Габриел Розети, сър. Тя се надвесила от златния небесен чертог.
— Да, и до мен достигнаха тези слухове.
— Очите й били по-дълбоки от дълбините на водите, затихнали по заник слънце. Държала в ръка три лилии, а в косата си имала седем звезди.
— А стига бе! Така или иначе, Гъси обявил, че от нея също му се гади и госпожица Басет смъди като опърлен от слънцето врат.
— Извънредно обезпокоително, сър.
— Обезпокоително и още как. Ако нещата продължат така, никой букмейкър не би дал залози под сто към осем, че този годеж ще издържи още една седмица. Много годежи са минали през главата ми, но никой не е изглеждал по-назрял да се пръсне по шевовете. Неизвестността е ужасна. Кой беше онзи, за когото четох някъде, че над главата му висял меч на един-единствен косъм?
— Дамокъл, сър. Това е една стара гръцка легенда.
— Знам точно как се е чувствал. И с това обременено съзнание от мен се очаква да присъствам на някакво проклето училищно празненство. Няма да отида.
— Отсъствието ви може да предизвика коментари, сър.
— Хич не ме е грижа. Изобщо няма да се появя. Спасявам се, а те да коментират на воля.
На всичкото отгоре си спомних историята, която чух да разказва една нощ Понго Туисълтън в „Търтеите“, илюстрираща колко необуздани могат да бъдат страстите при такива гуляи. Веднъж Понго се забъркал в едно училищно празненство в графство Съмърсетшир. Разказът му за това как трябвало да пъхне главата си в торба, за да даде успешен тласък на игра, наречена „У дома ли е господин Смит?“, и да позволи на подрастващото поколение да го налага с пръчки ни очарова всички в пушалнята и ние го слушахме с широко разперени уши. В място като Тотли, където дори в нормални дни човешкият живот не е в безопасност, можеха да се очакват къде-къде по-страшни изстъпления. Няколкото бегли погледа, които бях хвърлил на местните невръстници, ми бяха повече от достатъчни, за да си изясня каква престъпна групировка представляват и колко усърдно трябва да ги избягва човек, който е наясно какво му понася.
— Ще прескоча до Бринкли с колата и ще обядвам с чичо Том. Ще дойдеш с мен, надявам се?
— Боя се, че е невъзможно, сър. Обещах да помогна на господин Бътърфийлд в палатката за чая.
— Значи довечера ще ми разкажеш всичко.
— Много добре, сър.
— Ако оцелееш.
— Именно, сър.
Шофирането до Бринкли беше леко и приятно и аз пристигнах там точно преди обяда. Леля Далия я нямаше, защото, както предвидих, беше отскочила за деня до Лондон, та двамата с чичо Том си направихме пиршество, издържано в най-добрия стил на Анатол. Над Supreme de Foie Gras au Champagne и Neige aux Pedes des Alpes аз го поставих в течение на фактите относно черната кехлибарена статуетка и когато научи, че татко Басет не е придобил струващия хиляда лири предмет на изкуството за петачка, облекчението му бе толкова голямо и нещата, които сподели с мен по адрес на татко Басет, така ми погалиха ухото, че докато стане време да си тръгвам, духът ми се въздигна значително и оптимизмът ми се завърна на трона си.
В края на краищата, напомних си аз, Гъси нямаше да се намира непрестанно под зоркото око на Мадлин. Не след дълго щеше да отпраши обратно за Лондон и там можеше да се тъпче с овнешко и говеждо, докато му заскърцат ребрата с пълната увереност, че нито дума за деянията му не ще стигнат до нея. В резултат на говеждото щеше да се презареди със сладост и светлина и щеше да й пише любовни писма до пресъхване на китката. Можеше да кара така, докато тя изплува от вегетарианската си фаза и се захване с колекциониране на марки. Познавах другия пол и внезапните му възторжени увлечения. Известно време душа дават за тях, но скоро им писва и се заемат с нещо друго. Леля Агата веднъж се захвана с политика, но й трябваха само две-три събирания, на които я освиркаха, за да се убеди, че най й подхожда да си кротува у дома и да се занимава с красиво ръкоделие.
Мракът се канеше да забули земята, когато хвърлих котва в Тотли Тауърс. Промъкнах се както обикновено в стаята си и след няколко минути влезе Джийвс.
— Видях ви да пристигате, сър, и помислих, че може да се нуждаете от нещо освежително.