Уверих го, че интуицията му не го е заблудила, и той каза, че ще ми донесе незабавно уиски със сода.
— Надявам се, че сте заварили господин Травърс в добро здраве, сър.
Можах веднага да го уверя в това.
— Заварих го малко унил, но щом научи новината за грозилището, разцъфна като полято цвете. Щеше да ти е полезно да чуеш какво каза за татко Басет. И като казах татко Басет, та се сетих: как мина училищното празненство?
— Мисля, че малолетният елемент остана доволен от празника, сър.
— Ами ти?
— Моля, сър?
— Успя ли да се спасиш? Не ти ли напъхаха главата в чувал, за да те налагат с пръчки?
— Не, сър. Моят дял в следобедните събития се ограничи с помощ в палатката за чая.
— Говориш така, Джийвс, но аз знам, че в палатките за чай по училищните празненства се вършат черни дела.
— Странно е, че го казвате, сър, защото именно в тази палатка един момък замери сър Уоткин с твърдо сварено яйце.
— И го улучи?
— По лявата скула, сър. Крайно неприятно.
Не бих се подписал под това изявление.
— Не знам защо казваш „неприятно“. Според мен е най-доброто, което е могло да се случи. Помня как си казах първия път, когато видях татко Басет в живописната обстановка на полицейския съд на улица Бошър, че пред мен седи човек, който направо си плаче за замеряне с твърдо сварени яйца. Една от моите съкаторжнички тогава, обвинена в пиянство, причиняване на безредици и съпротива на полицията, метна обувката си по него, но успя да уцели само съдийския писар. Как му е името на момчето?
— Не мога да кажа, сър. Действията му бяха забулени в анонимност.
— Жалко. Бих искал да го възнаградя, като му изпратя камилски керван с маймуни, слонова кост и пауни. Да си забелязал Гъси днес следобед?
— Да, сър. Господин Финк-Нотъл, по настояване на госпожица Басет, взе дейно участие в празненството и с прискърбие се налага да отбележа, но юнните гуляйджии се отнесоха твърде нехуманно с него. Освен другите несгоди, които бе принуден да понесе, едно дете зарови в косата му голяма лепкава близалка.
— Това сигурно го е раздразнило. Той държи на косата си.
— Да, сър, беше очевидно вбесен. Успя да отлепи сладкиша и го запрати доста силно надалеч, но за лош късмет уцели кучето на госпожица Бинг по носа. Засегнато от тази постъпка, която сигурно е взело за непровокирано нападение, животното ухапа господин Финк-Нотъл по крака.
— Горкият стар Гъси!
— Да, сър.
— И все пак във всеки живот трябва да падне малко дъжд.
— Точно така, сър. Ще отида да донеса уискито и содата.
Той тъкмо излезе и довтаса Гъси, леко накуцващ, но иначе без видими белези от онова, което Джийвс нарече понесени несгоди. Дори ми се видя по-скоро над, отколкото под обичайната си форма и помня как си казах, че е същински булдог — много носи и тутакси забравя. Ако Гъси беше образец за издръжливостта и високия дух на млада Англия, бъдещето на страната бе осигурено. Поне така си помислих. Не всяка нация може да роди синове, способни да се хилят като него малко след като са били ръфани от шотландски псета.
— А, ето те и теб, Бърти — обяви той. — Джийвс ми каза, че си се върнал. Отбих се за цигари.
— Заповядай.
— Благодаря — каза той и напълни табакерата си. — Ще водя Емералд Стоукър на разходка.
— Ще какво?
— Или ще гребем в лодка по реката. Както тя предпочита.
— Но, Гъси…
— Докато не съм забравил. Пинкър те издирва под дърво и камък. Казва, че било нещо важно.
— Остави Смрадльо. Не можеш да водиш Емералд Стоукър на разходки.
— Не мога ли? Само ме гледай.
— Но…
— Съжалявам, но нямам време за празни приказки. Не искам да я карам да чака.
И ме остави затънал в мисли, и то не от най-приятните. Струва ми се, че обясних и на най-посредствения интелект как цялото ми бъдеше зависеше от придържането на Огъстъс Финк-Нотъл към правия тесен път и чистата му репутация. Затова не можех да не почувствам, че извеждайки Емералд Стоукър на разходки, той се плъзваше встрани от правия тесен път и определено петнеше репутацията си. Или поне така би погледнала на деянието му една идеалистична дропла като Мадлин Басет, вече и без това с качено кръвно заради неговите подривни възгледи относно залезите и Благословената девица. Затова Джийвс, завърнат се с уискито и содата, ме завари с тикове и тресящ се върху стеблото.
Щеше ми се да го осведомя за последното развитие на събитията, но както неведнъж, съм казвал, това са неща, които не обсъждаме. Затова просто преполових пълната чаша и му съобщих, че Гъси току-що ме е навестил и е побъбрил с мен.
— Каза ми, че Смрадльо Пинкър иска да ме види.