Выбрать главу

Дълго стоях и се потривах и продължавах да стоя и да се потривам, когато чух някой да ме вика. Обърнах се и видях зад себе си Смрадльо и Стифи. Те махаха с ръце и с какво ли не и аз предположих, че идват да разнищят с мен сър Уоткин и твърдо свареното яйце.

Последното нещо, което ми се искаше в този критичен за съдбата ми момент, беше прекъсване, защото цялата ми надареност трябваше да бъде съсредоточена върху вразумяването на Гъси и опитите ми да го накарам да прогледне. Обаче не случайно се твърди за Бъртрам Устър, че когато някое другарче в беда привлече вниманието му, той забравя себе си. Каквито и да са моралните обязаности на Устър, закъсалото другарче трябва само да му свирне, и той е с него. След като лаконично уверих Гъси, че в най-скоро време отново ще съм с него и ще си продължим спора, аз припнах към Стифи и Смрадльо.

— Говорете бързо — казах. — Навлязъл съм във важни преговори. Твърде дълго е за обяснение, но възникна огнище на опасно напрежение. Не по-малко от вашето, ако правилно съм разбрал Джийвс. От разказа му останах с впечатлението, че в момента някой едва ли би бил предуман да заложи на Смрадльовото викарство. Даде ми да разбера, че от страна на татко Басет отново има разни „не смея“, „почакайте“, „не знам дали“. Много лошо.

— Разбира се, не е трудно да видят нещата и от гледната точка на сър Уоткин — каза Смрадльо, който, освен дето е надарен с природния талант да се натъква на къде-що мебел има и да я прекатурва, има и съществения недостатък да бъде излишно толерантен към утайката на обществото. — Той е убеден, че ако бях втълпил по-енергично на децата от неделния библейски клас разликата между доброто и злото, инцидентът е щял да бъде избегнат.

— Не виждам защо трябва да се избягва — каза Стифи.

Нито пък аз. Според мен никакво обучение в неделния следобед няма да е достатъчно, за да научи едно подрастващо момче да не замеря сър Басет с твърдо сварени яйца.

— Но аз няма с какво да помогна, нали така? — казах аз.

— А на бас, че има — рече Стифи. — Още не сме загубили напълно надежда да го умилостивим. Важното е да позволим на нервната му система постепенно да се съвземе и затова, Бърти, дойдохме да ти кажем в никакъв случай да не се приближаваш до него, докато не се е поохладил. Не го търси, за да общуваш с него. Остави го на мира. Само като те види, и му става нещо.

— На мен да не би да не ми става нещо при вида му! — парирах разпалено аз. Гордият ми дух се възпротиви на внушението, че нямам с какво да запълвам времето си, освен да другарувам с бивши съдии. — Разбира се, че ще избягвам обществото му. За мен ще е удоволствие. Това ли е всичко?

— Това е всичко.

— Тогава ще се върна при Гъси — казах аз и понечих да се обърна, когато Стифи нададе остър писък.

— Гъси! Това ми напомни… Има нещо от жизнена важност за него, което трябва да му съобщя, и не разбирам как можа да ми излезе от ума. Гъси! — ревна тя и Гъси, сякаш пробуден от чуден сън, премига и дойде при нас. — Защо се мотаеш тук, Гъси?

— Кой, аз ли? Разговаряхме с Бърти и той каза, че ще се върне, щом се освободи, за да продължим разговора.

— В такъв случай съм длъжна да те уведомя, че нямаш време за разговори с Бърти.

— Ъ?

— Нито пък за ъкане. Току-що срещнах Родерик и той ме попита дали знам къде си. Иска бавно да те къса на парчета, защото те е видял да целуваш готвачката.

Челюстта на Гъси увисна с глух тътен.

— Ти не ми каза — обърна се той към мен и в гласа му долових укор.

— Съжалявам, забравих да го спомена. Обаче е вярно. Започвай да се спасяваш. Съветвам те да тичаш като заек.

Той възприе съвета ми. Излизайки вкупом, без спазване на сановете29, както е казал поетът, хукна като изстрелян куршум и вече постигаше превъзходно време, когато полетът му грубо бе прекъснат от внезапен сблъсък със Споуд, появил се в този момент откъм кулисите вляво.

Петнадесета глава

Винаги е смущаващо някой — дори дребосък като Гъси — да те сръга в диафрагмата, както аз самият мога да свидетелствам, тъй като го преживях на Уошингтън Скуеър по време на едно посещение в Ню Йорк. Уошингтън Скуеър е обилно населен с малки италианчета с тъжни очи, които жужат напред-назад с ролкови кънки и едно от тях, както се носеше с наведена глава, я заби право в третото копче на жилетката ми. Това ме накара да изпитам едно особено „къде ли се намирам“ чувство и предполагам, че усещането на Споуд бе донякъде сходно. Въздухът му изскочи с едно остро „Уф!“ и той се олюля като горски исполин под брадвата на секача. Но за жалост Гъси също спря, за да се олюлява и той, а това позволи на Споуд да си възвърне равновесието и да прегрупира силите си. Той протегна ръка като пушен свински бут, сграбчи Гъси отзад за врата и каза: „Ха!“

вернуться

29

Цитат от „Макбет“ в превод на Валери Петров. Лейди Макбет умолява присъстващите да си тръгнат веднага, без излишни церемонии, защото разговорите само влошават припадъка на мъжа и (III действие, IV сцена). — Б.ред.