„Ха!“ е едно от нещата, за които не е лесно да се намери подходящ отговор. В това отношение то прилича на „Вие!“, но на Гъси му бе спестена необходимостта да търси думи поради факта, че го друсаха като коктейл по начин, предотвратяващ всякаква реч. Очилата му паднаха близо до мястото, където стоях. Вдигнах ги с намерението да му ги върна, щом отново му потрябват, което, по всичко личеше, нямаше да е скоро.
Понеже този Финк-Нотъл е мой приятел от детинство, с когото, както казах, често споделях и последното си блокче млечен шоколад, и защото стана ясно, че ако някой не се намеси доста бързо, има опасност вътрешните органи да станат на руска салата, мина ми през ум мисълта да предприема някакви стъпки за слагане край на тази неприятна сцена. Но проблемът, предлагащ няколко интересни гледни точки, беше, разбира се, какви стъпки. Моят тонаж не беше от естество, допускащо да ангажирам Споуд в ръкопашна схватка, затова си поиграх с идеята да го тресна по тила с някоя подръчна цепеница. Този замисъл обаче бе обречен на провал поради липсата на подръчни цепеници. Тези тисови алеи предлагат съчки и опадали листа, но нищо, наподобяващо цепеница. И тъкмо реших, че, току-виж, съм постигнал нещо, като се метна на гърба на Споуд и започна да го душа изотзад, когато чух Стифи да крещи:
— Харолд!
Човек можеше да се досети накъде бие. Гъси не й беше задушевно приятелче, но понеже е мекосърдечна млада особа, винаги е готова да спасява чужди животи, стига да е възможно. Затова сега призоваваше Смрадльо да се включи в играта и да отърве кожата на Гъси. Ала един бърз поглед към него ми показа, че той не знае как да процедира. Стоеше там и се чешеше по ченето като котака, дето хем искал риба, хем не му се щяло да си намокри лапките30.
Знаех какво го спира. Не беше… на върха на езика ми е… започва с м… чувал съм Джийвс да използва думата… Милосърдие? Не… Малокръвие? Сети се, малодушие! Ще рече, в общи черти, че някой страда от тежка форма на шубе. Но не малодушието, както казах вече, го спираше. При нормални обстоятелства лъвове биха се учили от него задочно и ако бе срещнал Споуд на футболното поле, без да му мисли щеше да му се метне на врата и да го завърже на моряшки възел. Бедата беше там, че е курат, а висшето духовенство гледа накриво на курати, които налагат енориашите. Набий паството си и с теб е свършено. Така че сега той се въздържаше от намеса или просто предпочиташе кротката дума, за която се твърди, че гняв отвръща31.
— Слушай, ама таквоз, все пак — каза той.
Можех да му кажа, че подхожда към проблема от неподходящ ъгъл. Когато горила като Споуд позволи на страстите си да се разпалят, кроткото сгълчаване вълци го яли. Явно осъзнал това, Смрадльо се придвижи до мястото, където проклетникът душеше Гъси, и постави ръка на рамото му. После, като видя, че и това не постигна съществен резултат, той взе, че дръпна. Чу се звук на съдрано и стискащата длан отпусна хватката си.
Не знам дали някога сте се опитвали да откъснете снежен хималайски леопард от неговата жертва. Сигурно не, тъй като малко хора се мотаят по онези места, но ако сте го правили, щяхте спокойно да се обзаложите, че животното силно ще се засегне. Същото стана със Споуд. Раздразнен от недопустимата намеса в неговите лични дела и намерения, той халоса Смрадльо по носа и всички съмнения, терзали до този момент Божия служител, се стопиха яко дим.
Ако нещо е в състояние да накара човека да забрави свещеническия си сан, то е едно добре прицелено фрасване по мутрата. Докато само преди миг Смрадльо се кахъреше единствено какво ще каже ръкоположеното му началство, сега, ако правилно четях мислите му, той си рече: „По дяволите всички миропомазани“ или, както може би се изразяват куратите: „Я да си четат библиите!“
Зрелището беше от класа и чак сега разбрах какво се има предвид под Воините на Христа. За мое голямо огорчение обаче насладата ми не продължи дълго. Споуд беше изпълнен с воля за победа, но Смрадльо владееше изкуството. Не случайно бе прибавил боксьорска награда към футболната в любимата Алма Матер. Последва кратка схватка и изведнъж Споуд се оказа проснат на земята с вида на труп, престоял няколко денонощия във водата. Лявото му око видимо се подуваше и реферът можеше да брои до сто над него, без да предизвика реакция.