Известно време Емералд Стоукър стоя и се наслаждава на делото си с блажена усмивка на лицето и аз не я виня за самодоволството, защото несъмнено бе спечелила справедлива битка. После с внезапно „О, Боже!“ хукна да бяга като нимфа, изненадана по време на баня, и миг по-късно си изясних причината за тази пъргавина. Беше видяла Мадлин Басет да се приближава, а никоя готвачка не обича да обяснява на работодателя си защо удря гостите му с порцеланови легени по главата.
Когато взорът на Мадлин попадна върху тленните останки, очите й се окръглиха като топки за голф и тя погледна Гъси, сякаш той бе масов убиец, по когото тя никак не си пада.
— Какво си сторил на Родерик? — попита.
— Ъ? — каза Гъси.
— Казах: „Какво си направил на Родерик?“
Гъси намести очилата си и сви рамене.
— А, това ли? Ами просто го напердаших. Сам си е виновен. Търсеше си го, та се наложи да му дам урок.
— Грубиян такъв!
— Нищо подобно. Предоставих му възможност да се оттегли. Не може да не е разбрал какво ще му се случи, когато ме видя да си свалям очилата. Сваля ли очилата, онези, които си знаят интереса, си плюят на петите и хукват презглава към хълмовете.
— Мразя те, мразя те! — извика Мадлин и да си призная, не бях чувал никой да изрича подобни слова освен във второто действие на музикална комедия.
— Мразиш ли ме? — учуди се Гъси.
— Да, мразя те.
— В такъв случай — каза той — сега ще изям един сандвич с шунка.
И преведе думите в дела с такъв вълчи апетит, че тръпки плъпнаха надолу по гръбнака ми, а Мадлин изврещя пронизително.
— Това е краят!
Още нещо, което не чуваш много често.
Когато нещата между две нявга влюбени сърца се нажежат до бяло като в случая, за невинния наблюдател е най-здравословно да се оттегли дискретно, което и направих. Тръгнах обратно към къщата и в алеята за коли срещнах Джийвс. Беше зад волана в колата на Стифи. До него с вид на шотландски старейшина, порицаващ греха, седеше кучето Бартоломю.
— Добър вечер, сър — каза Джийвс. — Водих този малък приятел на ветеринарен лекар. Госпожица Бинг беше притеснена, защото той ухапа господин Финк-Нотъл. Страхуваше се да не е прихванал нещо. Щастлив съм да кажа, че ветеринарят го обяви за напълно здрав.
— Джийвс — казах аз, — имам да ти разказвам една история на ужасите.
— Наистина ли, сър?
— Лютнята е няма — рекох аз и накратко му предадох фактите. Когато свърших, той се съгласи, че положението е извънредно обезпокоително.
— Но се страхувам, че няма какво да се направи, сър.
— Аз се олюлях. Толкова бях свикнал да виждам как Джийвс се справя с всеки мой проблем, че от това откровено признание на неспособността му да набави стоката ми секна дъхът.
— Ти не знаеш какво да правиш?
— Да, сър.
— Безпомощен си?
— Точно така, сър. Може би в бъдеще ще ми хрумне начин за уреждане на възникналата несгода, но съжалявам да кажа, че в момента не мога да измисля нищо. Съжалявам, сър.
Аз свих рамене. Душата ми бе пронизана с нажежено желязо, но аз запазих главата на Устър вдигната високо горе.
— Всичко е наред, Джийвс. Не си виновен, че подобен мащабен проблем задръсти дори теб. Карай, Джийвс — казах аз и той откара колата. Кучето Бартоломю ми метна един крайно неприятен надменен поглед, сякаш ме питаше дали съм се погрижил за спасението на душата си.
Довлякох се до стаята си — единственото място в тази къща на ужасите, където можеше да се намери нещо подобно на мир и спокойствие, макар че дори там не ги получавах напоследък. Бурният бързей на живота в Тотли Тауърс ме бе изнурил и сега копнеех да остана сам.
Трябва да съм седял така повече от половин час, опитвайки се да измисля най-доброто разрешение на проблема, когато от кашата се избистри една свързана мисъл, а именно, че ако тутакси не обърна чашка, пиши ме храна за кучета. Беше часът за коктейлите и аз знаех, че каквито и недостатъци да притежаваше сър Уоткин Басет, той поне осигуряваше аперитиви за гостите си. Наистина, бях обещал на Стифи да избягвам неговата компания, но кой е предполагал тогава възникването на подобна спешност. Изборът беше между неоправдаване на доверието й и загиване на място, поради което, без много размотаване, хукнах да неоправдавам доверието й.