Намерих татко Басет в салона с добре зареден поднос до лакътя и се втурнах напред, облизвайки устни. Ако кажа, че ми се зарадва, ще подсиля излишно нещата, но в интерес на истината ми предложи спасителна чашка и аз я приех с благодарност. Последва неловка пауза от около двайсет минути и тъкмо когато изпразвах втората чаша и гонех маслинката, в стаята влезе Стифи. Тя ми хвърли бърз, изпълнен с много укор поглед и веднага ми стана ясно, че доверието й в обещанията на Бъртрам никога вече нямаше да е същото. Но основното й внимание бе насочено към татко Басет.
— Здравей, чичо Уоткин.
— Добър вечер, миличка.
— Аперитивче преди вечеря, а?
— Така е.
— Ти си мислиш, че е така, но дълбоко се лъжеш и аз ще ти кажа защо. Няма да има никаква вечеря. Готвачката избяга с Гъси Финк-Нотъл.
Шестнадесета глава
Правило ли ви е впечатление колко различно приемат двама души една и съща вест? Например съобщавате нещо на Джонс и Браун, и докато Джонс седи потопен в скръб и рони сълзи по потопените си гемии, Браун започва да хвърля шапка и се впуска в народни танци. Винаги много съм се впечатлявал от това.
Та и сега същото. Неотдавнашната свада между Мадлин Басет и Гъси съвсем не ми повиши настроението, но сломеното ми сърце се ловеше и за сламка, дето има една приказка, та се опитвах да убедя самия себе си, че тяхната нежна любов, макар и сритана понастоящем отзад, в крайна сметка пак ще разцъфти.
Но при думите на Стифи тази надежда пририта и подбел и очи, сякаш и тя бе фрасната по тила с порцеланов леген, пълен с фасул, а аз се наведох напред и зарових в длани лице. Неизменната ми политика е да търся доброто зад всяко зло, но при условие, че има нещо за търсене. Това, както би се изразила Мадлин Басет, беше краят. Бях дошъл в този дом като резоньор, за да събера младите заедно, но колкото и виден резоньор да си, доста ще се озориш да събереш двама млади, ако единият от тях духне с трети млад. Това не само те възпрепятства, ами направо ти връзва ръцете. Така че, както казах, ми остана само да се навеждам напред и да заравям лице в длани.
На татко Басет обаче тази новина явно му дойде като рядък и освежаващ плод. Тъй като лицето ми беше заровено в длани, не можах да установя дали се впусна в народни танци, но не го изключвам, защото, когато проговори, гласът му прозвуча като на човек, на ръба да се пръсне от щастие.
Бълбукането му беше разбираемо, то се знае. От всички налични кандидат зетьове Гъси, с евентуалното изключение на Бъртрам Устър, беше последният, на когото би се спрял. Още от самото начало го наблюдаваше със загриженост и се косеше от яд, задето бе отминало времето, когато бащите имаха решаващата дума и можеха да теглят ножа на всички бракове на щерките си, които не им бяха присърце.
Гъси веднъж ми каза, че когато го представили на Басет като мъжа, който ще се жени за дъщеря му, Басет го зяпнал с увиснала долна челюст и после със задавен глас казал: „Какво!“ Не повярвал на очите си, ако разбирате мисълта ми, и явно се надявал, че го будалкат и всеки момент истинският годеник ще изскочи иззад някой стол с думите: „Първоаприлска шега!“ Но когато той, Басет, най-накрая проумял, че няма шега и наистина му се е паднал Гъси, той се оттеглил в един ъгъл и дълго седял там неподвижен, без да реагира, когато го заговаряли.
Нищо чудно тогава, че съобщението на Стифи му подейства като освежителен коктейл, който действа директно на червените кръвни телца и кара бузките да порозовеят.
— Избягал ли каза? — изгъргори той.
— Точно така.
— С готвачката?
— Със самата готвачка. Затова именно казах, че няма да има никаква вечеря. Ще трябва да минем с твърдо сварени яйца, ако са останали от училищното празненство.
Споменаването на твърдо сварените яйца накараха татко Басет да трепне и стана ясно, че мислите му отлетяха обратно в палатката за чай, но той беше прекалено щастлив, за да позволи на тъжните спомени да го помрачат. С махване на ръка даде да се разбере, че вечерята не е нещо важно. Жестът му подсказваше, че Басетови могат да търпят лишения, ако се наложи.
— Сигурна ли си в така изложените факти, милинка?
— Срещнах ги, когато потегляха. Гъси попита дали ще имам нищо против, ако заеме колата ми.
— Нали му я даде? — разтревожи се татко Басет.
— О, да. Казах: „Разбира се, Гъси. Вземи я“
— Браво. Добро момиче. Добро момиче. Значи наистина са заминат и?