— Отнесени от вихъра.
— И възнамеряват да сключат брак?
— Веднага щом Гъси успее да получи специално разрешение. В такива случаи човек трябва да се обърне към архиепископа на Кентърбъри и както съм чувала, съдирал по две кожи.
— Това са най-добре похарчените пари.
— Така каза и Гъси. Каза още, че ще остави готвачката при лелята на Бърти и след това ще отпрати за Лондон да се срещне с архиепископа. Той е изпълнен с жар и решителност.
Странното изявление, че Гъси щял да остави Емералд Стоукър при леля Далия, накара главата ми рязко да напусне уюта на двете ми длани. Улових се, че размишлявам как ли ще приеме старата ми роднина това нахлуване и с чувство на страхопочтително благоговение си помислих, че любовта на Гъси към неговата Ем трябва да е необятна, за да поеме такъв страховит риск. Възрастната ми роднина притежава мощно характерче и начаса превръща в мазно петно всичко, имало неблагоразумието да не й се понрави. Разказвали са ми, че ловджии, имали навремето нещастието да бъдат сгълчани от нея, задето конете им по непредпазливост сритвали някоя хрътка, никога вече не били същите хора и месеци наред ходели като замаяни и подскачали при всеки внезапен шум.
Тъй като вече бях вдигнал глава, можах да видя татко Басет и установих, че ме гледа тъй гальовно, щото не беше за вярване това да е същият бивш съдия, с когото съвсем наскоро пихме заедно. Ако може да се нарече пиене заедно, когато двама души седят двайсет минути, без да си продумат. Явно радостта го бе превърнала в приятел на целия свят, и то до такава степен, че можеше да гледа Бъртрам, без да се разтърсва от погнуса.
— Чашата ви е празна, господин Устър — възкликна весело той. — Мога ли да я напълня отново?
Казах, че може. Бях изпил две, което е, общо взето, мярката ми, но сега балонът ми беше спукан и чувствах, че трета няма да ми навреди. Дори бях склонен да отида и по-далеч. Веднъж четох за един, който изпил двайсет и шест мартинита преди вечеря и започвах да се убеждавам, че е разсъждавал правилно.
— Родерик ми каза — продължи той сияещ, сякаш в съда бяха посрещнали със смях някоя от шегите му, — че поради спешни семейни дела в Бринкли Корт не сте могли да бъдете с нас на училищното празненство. Надявам се, че всичко е приключило задоволително?
— О, да, благодаря.
— Липсвахте на всички, но работата е преди удоволствието, разбира се. Как е чичо ви? Надявам се, че сте го заварили в добро здраве?
— Да, добре беше.
— А леля ви?
— Тя бе заминала за Лондон.
— Така ли? Сигурно много сте съжалявали, че не сте се видели. Възхитителна жена. Толкова гостоприемна. Толкова сърдечна. Такова удоволствие беше неотдавнашното ми гостуване в дома й.
Мисля, че беше готов да продължи безкрай в същия възторжен дух, ако в този момент Стифи не беше излязла от замисленото мълчание, в което бе изпаднала. До този момент стоеше и го наблюдаваше с преценяващ поглед, сякаш спореше със себе си дали да се впусне в нещо. Сега явно се беше решила.
— Радвам се, че си толкова приповдигнат, чичо Уоткин. Страхувах се, че новината ще те разстрои.
— Да ме разстрои? — изуми се татко Басет. — Как ти хрумна?
— Все пак се лиши от един бъдещ зет.
— Това именно прави деня най-щастливия в живота ми.
— Тогава можеш да го направиш най-щастлив и за мен — заяви Стифи, твърдо решена да кове желязото, докато е вряло. — Като дадеш на Харолд онова викарство.
Тъй като съществена част от вниманието ми бе съсредоточено върху горещата каша, в която бях затънал, не мога да кажа дали татко Басет се поколеба, но дори да го е направил, то е било само за миг. Несъмнено за секунда-две образът на онова твърдо сварено яйце се е изпречил пред съзнанието му и той отново е почувствал възмущение от неспособността на Смрадльо да държи в твърда ръка малолетните овце от паството си, но мисълта, че Огъстъс Финк-Нотъл няма да бъде негов зет издуха недостатъците на младия духовник. Беше тъй просмукан от млякото на топлата човечност34, че чувах как то се плиска вътре в него, поради което не бе в състояние да отреже някому квитанцията. Убеден съм, че ако в този момент му бях поискал пет лири, щеше да се раздели с тях без плач.
— Разбира се, разбира се, разбира се — изчурулика той като чучулига на клона и охлюв на трънката, както би се изразил Джийвс. — Сигурен съм, че от Пинкър ще излезе превъзходен викарий.
— Най-добрият — убедено заяви Стифи. — Той се затрива като прост курат. Няма размах. Пусни го да се вихри като викарий и Църквата само за него ще говори. Като Харолд няма втори.
— Винаги съм имал най-високо мнение за Харолд Пинкър.