Седемнадесета глава
Пребледнях под загара си.
— Кой е, Джийвс?
— Госпожа Травърс, сър.
Точно от което се опасявах. Както вече посочих, от Тотли Тауърс до Бринкли Корт пътуването с кола беше леко и приятно и във въодушевеното си състояние Гъси несъмнено бе натискал до дъно педала и бе предоставил на машината всичката налична газ. Предположих, че двамата с новопридобитата любима току-що са цъфнали там и това телефонно повикване на леля Далия цели да ми проглуши тъпанчето с „какво, по дяволите, става?“ Бях до болка запознат с изявената неприязън на старата роднина да се оказва внезапно въвлечена в така наречените мои „магарии“, сред които несъмнено и на видно място се класираше неканената поява на Гъси с неговата Ем, аз поех дълбоко въздух и се въоръжих с цялото Устърово мъжество за предстоящия катаклизъм.
Може да кажете, разбира се, че аз не бях виновен за тази безразсъдна постъпка и нямах нищо общо с нея, но за лелите е неизменна практика да винят племенниците си за всичко, което се случва. Изглежда, че племенниците са за това. Винаги съм бил убеден, че леля Агата пропусна само по недоглеждане да ме държи отговорен преди две години, когато синът й, младият Томас, за една бройка да бъде изхвърлен от учебното си заведение, задето се измъкнал през нощта, за да стреля в близкия увеселителен парк с цел да спечели наградата от един кокосов орех.
— Как ти се стори леля ми, Джийвс?
— Моля, сър?
— Спука ли ти тъпанчето?
— Не повече от всеки друг път, сър. Гласът на госпожа Травърс поначало се отличава с жизнерадостната си мощ. Има ли някакви конкретни основания да пука тъпанчета, както се изразихте?
— Има, и още как. Нямам време да ти разказвам сега, но небето притъмнява и атмосферата е изпълнена с депресионни области чак до брега на Исландия.
— Съжалявам, сър.
— Не си единственият. Кой беше онзи, или онези, защото ми се струва, че бяха повече от един, дето се навряха в запалена пещ36?
— Седрах, Мисах и Авденаго, сър.
— Точно така. Имената им бяха на езика ми. Четох за тях, когато спечелих наградата в училище за най-добро познаване на Светото писание. Е, знам как са се чувствали. Лельо Далия? — казах аз, защото бях стигнал до апарата.
Очаквах ухото ми да бъде опърлено от добре подбрани думи, но за голямо мое изумление тя изглеждаше в добро настроение.
— Здрасти, млада заплахо за западната цивилизация — изгърмя тя. — Как си? Още ли тиктакаш?
— Донякъде. А ти?
— И аз съм добре. Да не те прекъснах по средата на десетия коктейл?
— Третия — поправих я аз. — Обикновено карам само на два, но татко Басет настоя да ми напълни отново чашата. Той малко не е на себе си в момента и се изживява като церемониалмайстор. Живея в очакване да изпече цял вол и да нахрани с него селото.
— Казваш, че е къркан, а?
— Не чак къркан, но определено е шампанизиран.
— Тогава, ако можеш да прекъснеш пиянската си оргия за минута-две, ще ти съобщя новините от къщи. Върнах се от Лондон преди четвърт час и какво мислиш намерих върху изтривалката? Онзи чешит, колекционера на тритони Спинк-Ботъл, под ръка с момиче, което мяза на пекинез с лунички.
Аз поех дълбоко въздух и се впуснах в защитната си реч. Ако можех да покажа Бъртрам в правилна светлина, сега беше моментът. Вярно, че засега гласът й звучеше дружелюбно и тя не даваше признаци, че ще се взриви, но нямах гаранция, че просто не изчаква подходящия момент. В подобни моменти никак не е безопасно да махаш с ръка на лелите.
— Да — казах, — чух, че се е запътил към вас заедно с луничавия пекинез. Съжалявам, лельо Далия, че си жертва на това недопустимо нахълтване и настоявам да изясня без сянка на съмнение, че то не е резултат от какъвто и да е съвет или насърчаване от моя страна. Бях в пълно неведение за неговите намерения. Ако беше ми доверил своя план да ти натрапи присъствието си, аз щях…
Тук млъкнах, защото тя ме помоли доста безцеремонно да си затварям устата.
— Спри да брътвиш, кречетало такова. За какво са всички тези сладкодумия и опити да се пишеш красноречив?
— Просто изразявах съжалението си, че си била изложена…
— Ами недей. Няма нужда да се извиняваш. Признавам, че неизменно съм по-щастлива, когато Спинк-Ботъл не ми диша във врата и не заема място в къщата, което ми трябва за други цели, но момичето ми дойде като манна в пустинята.
Тъй като бях спечелил споменатата награда върху Светото писание, с лекота схванах алюзията й. Тя се отнася до една случка с децата израилеви, когато пресичали някаква пустиня и закъсали с провизиите. И точно си казвали един на друг колко добре би им се отразила малко манна небесна и колко жалко, че същата не фигурира в запасите на интендантския отдел, когато проклет да съм, ако цяло валмо не им паднало от небето, от което те останали много доволни.
36
Цар Навуходоносор хвърля в запалена пещ трима израилтянски младежи, оклеветени, че отказват да се покланят на златния му истукан. Книга на пророка Данаила, глава 3. — Б.ред.