Думите й, разбира се, ме изненадаха донякъде и аз я попитах защо Емералд Стоукър е добре дошла като манна в пустинята.
— Защото пристигането й вкара слънчева светлина в един застигнат от бедствие дом. Не можеше да избере по-подходящо време. Ти видя ли Анатол, когато си бил тук днес следобед?
— Не. Защо?
— Питах се дали не си забелязал нещо нередно у него. Малко след като ти си тръгнал, го свил черният дроб и той се оттеглил в леглото.
— Съжалявам.
— И Том много съжаляваше. Напушен като черен облак очакваше вечеря, приготвена от кухненската прислужница, която, макар и момиче с много ценни качества, е привърженичка на изпепеляването, когато приготвя храна, а ти знаеш какво е храносмилането на чичо ти. Положението изглеждаше буреносно и точно тогава Спинк-Ботъл внезапно разкри, че този негов пекинез била опитна готвачка. И тя пое кухнята. Коя е? Знаеш ли нещо за нея?
— Дъщеря е на американски милионер на име Стоукър, който, предполагам, ще бълва змии и гущери, когато чуе, че тя се омъжва за Гъси. Последният, както и ти ще се съгласиш, не е за всяка уста лъжица.
— Значи той няма да се жени за Мадлин Басет?
— Не, мероприятието е задраскано от дневния ред.
— Това сигурно ли е?
— Да.
— Май не си пожънал успех като резоньор.
— Така изглежда.
— Според мен ще бъде добра жена на Спинк-Ботъл. Вижда ми се добро момиче.
— Малко са по-добрите.
— Но ти май пак си закъсал? Щом Мадлин Басет е свободна, няма ли да очаква ти да запълниш овакантеното място?
— Това, възрастна ми роднино, е страхът, от който ми белеят косите.
— Джийвс нищо ли не предлага?
— Той казва, че бил безпомощен. Но аз съм го виждал да изпада във временни безизходици и при предишни случаи, а после внезапно размахва вълшебната си пръчица и урежда всичко. Така че не съм загубил напълно надежда.
— Така е, и аз очаквам да отървеш кожата както винаги. Ще ми се да имах по петачка за всеки път, когато си бил на крачка от олтара и си успявал да измъкнеш невредим. Помня как ми каза веднъж, че вярваш в щастливата си звезда.
— Факт. И все пак излишно ще е да твърдя, че бедата не е надвиснала. Надвиснала е, та пушек се вдига. Кьошето, в което съм наврян, е тясно и прашно.
— И душа даваш да се измъкнеш? Добре тогава, можеш да се върнеш към оргията си, след като ти кажа за какво позвъних.
— Не ми ли го каза вече? — попитах изненадан.
— Не съм. Не можеш да ме хванеш да си губя времето и парите за телефон в безгрижно обсъждане на твоите похождения. Сега по същество. Запознат си с онази черна кехлибарена джунджурия на Басет?
— Статуетката? Разбира се.
— Искам да я купя за Том. Опаричих се малко. Днес ходих в Лондон, за да се срещна с адвоката си във връзка с едно наследство, което някой ми остави. Стара училищна приятелка, ако това те интересува. Сумата е около две хиляди лири и от теб искам да набавиш статуетката.
— Ще е доста трудна работа.
— Ти ще се справиш. Качи до хиляда и петстотин лири, ако се наложи. А дали не можеш просто да я пъхнеш в джоба си? Това би спестило режийните. Но сигурно е прекалено да го искам от теб, така че заеми се с Басет и го накарай да ти я продаде.
— Добре, ще направя каквото мога. Знам как ламти чичо Том за статуетката. Разчитай на мен, лельо Далия.
— Така те искам, моето момче.
Върнах се в салона донякъде замислен, защото отношенията ми с татко Басет бяха такива, че щеше да е трудно да правя бизнес с него, но бях облекчен от факта, че възрастната ми роднина отхвърли идеята за кражба на предмета. Както облекчен, така и изненадан, защото знаех от суровия си дългогодишен опит, че когато иска да направи на обичния си съпруг добър подарък, рядко подбира средствата за постигане на целта. Именно тя беше инициаторът, ако това е нужната ми дума, за кражбата на онази крава-сметаниера, поради което бе близко до ума, че и сега би предпочела да икономиса пари от сделката. Тя е убеден привърженик на схващането, че ако един колекционер задигне нещо от друг колекционер, това не се брои за кражба. Може да има нещо вярно в това. Татко Басет, докато е бил в Бринкли, несъмнено би ограбил колекцията на чичо Том, ако не са го държали изкъсо под око. Съвестта на колекционера е съизмерима единствено със съвестта на Али Баба и четирийсетте разбойника.
Размишлявах над тези неща и се опитвах да измисля най-добрия подход към татко Басет. Бях в неизгодно положение, защото той се тресеше като желе на силен вятър всеки път, когато ме зърнеше, и предпочиташе в мое присъствие да седи и да гледа пред себе си, без да обелва дума. В този момент вратата се отвори и влезе Споуд.