Выбрать главу

Това свидетелстваше за отмъстителния нрав на старото прасе, което не одобрявах от цялата си душа, но прецених за неблагоразумно да облека тази мисъл в слова. Просто кимнах с разбиране. Бях благодарен, че няма опасност да изникне такава евентуалност, както би я нарекъл Джийвс. Знанието, че нищо не може да ме накара да свия тяхната прегнусна статуетка, ми вдъхна сили, та успях да остана спокоен и безразличен или поне толкова спокоен и безразличен, колкото е възможно, когато събеседниците ти са двуметрови мъже с едно притворено око и друго като ацетиленова горелка.

— Да, господинчо — каза Споуд, — пандизът те очаква.

И тъкмо да допълни, че ще му е страшно приятно да идва в дните за посещения, за да ми прави физиономии през решетките, когато татко Басет се завърна.

Обаче това беше един много различен татко Басет от бълбукащия щастливец, който напусна салона преди малко. Тогава той целият сияеше като типичен баща, чиято дъщеря няма да се омъжва за Гъси Финк-Нотъл. Ала сега лицето му изглеждаше изпито и видът му беше на непредпазлив обядващ, който твърде късно открива, че е погълнал една доста възрастна стрида.

— Мадлин ми каза… — започна той. После забеляза окото на Споуд и млъкна. То беше такова, че каквото и да ти тегне на душата, пак не можеш да го пропуснеш. — Милостиви Боже, Родерик — каза, — да не си паднал?

— Паднал, дръжки — изсумтя Споуд. — Бях цапардосан от курат.

— Божичко! Какъв курат?

— Ако не се лъжа, наоколо има само един.

— Искаш да кажеш, че си бил нападнат от господин Пинкър? Ти ме изумяваш, Родерик.

Споуд заговори разпалено.

— Не и наполовина колкото той изуми мен. Да си призная, това беше малко или повече откровение, защото не знаех, че помощник-свещениците са надарени с подобни леви крошета. Той умее да те извади от равновесие с лъжлив финт и после да ти нанесе такъв спираловиден удар, на който не можеш да не се възхитиш. Трябва да го накарам някой път да ме научи.

— Говориш сякаш не храниш враждебни чувства.

— Разбира се, че не храня. Беше една много приятна схватка без лоши чувства и от двете страни. Нямам нищо против Пинкър. Което не се отнася за готвачката. Тя ме халоса с порцеланов леген. И на всичкото отгоре отзад, което съвсем не е спортсменско. Ако ме извиниш, ще отида да си поговоря с нея.

Той очевидно изгаряше от нетърпение да каже на Емералд Стоукър какво мисли за нея, поради което ме болеше за човечеца, докато му обяснявах защо намерението му е неосъществимо.

— Не можеш — изтъкнах аз. — Тя не е повече сред нас.

— Не ставай магаре. Тя е в кухнята.

— Да, ама не е. Избяга с Гъси Финк-Нотъл. Подготвя се сватба и ще сключат брак веднага щом архиепископът на Кентърбъри му даде специално разрешение.

Споуд залитна. Разполагаше само с едно око, с което да ми се звери, но успя да изцеди всичките му възможности.

— Вярно ли е това?

— Абсолютно.

— Но щом Мадлин е отново в обращение… Благодаря ти, че ми го каза, Устър, стари приятелю.

— Няма за какво, Споуд, старче, или по-скоро лорд Сидкъп, старче.

Татко Басет, изглежда, за пръв път осъзна, че стройният, с благородна осанка млад мъж, застанал на един крак до дивана, е Бъртрам.

— Господин Устър — каза той. После млъкна, преглътна един или два пъти и пипнешком се придвижи до масата с напитките. Поведението му бе трескаво. След като изля една щедра доза през люка, той можа да продължи. — Току-що видях Мадлин.

— Нима? — казах учтиво. — Как е тя?

— Според мен не е на себе си. Твърди, че ще се омъжи за вас.

Аз бях подготвен за нещо подобно и освен дето се олюлях като разклатено малеби и пуснах долната си челюст да пада свободно, не проявих признаци на смущение и в това отношение коренно се различавах от Споуд. Той залитна за втори път и нададе рев като кафява мечка, ударила пръста на крака си в минаващ камък.

— Вие се шегувате!

Татко Басет поклати глава със съжаление. Лицето му беше измъчено, изпито.

— Де да беше така, Родерик. Не съм изненадан, че си разстроен. Аз се чувствам по същия начин. В паника съм. Когато тя ми каза, сякаш гръм ме порази.

Споуд ме гледаше с неназоваем ужас. Явно дори сега не бе в състояние да осъзнае цялостната катастрофалност на създалото се положение. В читавото му око се четеше недоверие.

— Но тя не може да се омъжи за този.

— Изглежда е решена да го направи.