Горе главата, Джийвс

— Бих те поканил да останеш за вечеря, но за жалост един от гостите ми избяга с готвачката.

— Дяволски мъдро от негова страна, щом е трябвало да бяга с някого. Много е трудно да намериш днес сносен готвач.

— Това, разбира се, обърна къщата с главата надолу. Нито дъщеря ми, нито племенницата ми могат да приготвят и най-простото ястие.

— Ще трябва да отскочите до кръчмата.

— Това май е единственото разрешение.

— Ако беше в Западна Африка, можеше да се тръснеш неканен на някой туземен вожд и да похапнеш каквото Бог дал.

— Аз не съм в Западна Африка — чух да казва татко Басет. Стори ми се, че думите прозвучаха малко троснато, и можех да разбера киселото му настроение. Винаги е досадно, когато си изправен пред проблем, хората да ти казват колко весело би прекарал, ако не беше така, и колко чудесно щяло да бъде, ако си бил някъде, където не си.

— В Западна Африка често се хранех навън — продължи Планк. — Помня, че някои от вождовете ми даваха прекрасни обеди, макар че никога не си сигурен дали основното ястие не е тъща му, опечена на слаб огън и залята с пикантен сос. Това действа на апетита, освен ако не си адски гладен.

— Така бих предположил и аз.

— Всичко е въпрос на вкус, разбира се.

— Има ли нещо специално, за което искаше да ме видиш, Планк?

— Не. Поне не мога да се сетя.

— Тогава, ако ме извиниш, ще се върна при Мадлин.

— Коя е Мадлин?

— Дъщеря ми. Пристигането ти прекъсна сериозен разговор.

— Да не би момичето да не наред?

— Не е наред, и то много. Възнамерява да сключи пагубен брак.

— Всички бракове са пагубни — каза Планк, който ми направи впечатление на ерген. — Те водят до красиви бебета, а красивите бебета водят до конкурси за най-красиво бебе. Разказвах на този господин за едно свое преживяване в Перу и му показах белега на крака си — пряко последствие от магарешката ми глупост да бъда съдия на един подобен конкурс. Искаш ли да видиш белега на крака ми?

— Някой друг път.

— Когато кажеш. Защо този брак да е толкова пагубен?

— Защото господин Устър не е подходящ съпруг за нея.

— Кой е господин Устър?

— Мъжът, за когото държи да се омъжи. Типичен млад нехранимайко от често срещаната днес разновидност.

— Познавах един Устър, но едва ли е същият, защото моят беше изяден от крокодил на реката Замбези, което май го изкарва от играта. Много добре, Басет, тичай тогава при момичето и му кажи от мое име, че ако седне да се жени наляво и надясно, къде ще му излезе краят. Ако беше срещала толкова жени на туземни вождове, колкото аз, нямаше да държи да се прави на такова магаре. Ужасен живот водят „онези жени“. По цял ден мелят царевица и гледат красиви бебета. Правилно, Басет, не ми позволявай да те задържам.

Чу се звук на затваряща се врата и Планк насочи вниманието си към Смрадльо.

— Не казах на това старо магаре, защото не исках да стърчи тук и да плещи, докато мръкне, но всъщност дойдох за нещо конкретно. Случайно да знаете къде мога да намеря човек на име Пинкър?

— Аз се казвам Пинкър.

— Сигурен ли сте? Стори ми се, че Басет ви нарече Устър.

— Не, Устър е мъжът, който ще се жени за дъщерята на сър Уоткин.

— Вярно. Дали тогава не сте човекът, който ми трябва? Пинкър, когото търся, е курат.

— Аз съм курат.

— Така ли? Да, за Бога, сега виждам, че яката ви се закопчава на тила. Не сте ли случайно Х. П. Пинкър?

— Да.

— Център нападател за Оксфорд и Англия преди няколко години?

— Да.

— Тогава желаете ли да станете викарий?

Чу се звук от падането на нещо тежко и аз досетливо предположих, че развълнуваният Смрадльо е прекатурил обичайната си маса. След малко го чух да изрича с дрезгав глас, че единственото нещо, което искал, било да докопа някое викарство или думи от този род, а Планк му отвърна, че бил щастлив да го чуе.

— Моят викарий в Хокли кара деветдесетата си година, та му търся заместник. И трябва да ви кажа, че голямо търсене падна, защото искам курат, който е бил център нападател, а трудно се намира духовно лице, способно да различи единия край на топката от другия. С прискърбие трябва да спомена, че никога не съм ви виждал как играете, защото бях дълго време в чужбина, но с вашия опит трябва да ви бива. Така че можете да поемете задълженията си веднага, щом старият Белами отиде на склад. Когато се прибера у дома, ще го оформя в писмен вид.

Смрадльо каза, че не знае как да му благодари, а Планк му отвърна да не се притеснява, защото нямало нужда от благодарности.

— Аз съм този, който трябва да е признателен. Имаме си полузащитници и междинни защитници, но загубихме от Горно Блийчинг миналата година само защото централният ни нападател се оказа сломена от вятъра тръстика. Тази година обаче ще им покажем къде зимуват раците. Имах изключителен късмет, че ви намерих, за което съм признателен на съдействието от страна на един мой приятел — главния инспектор Уидърспун от Скотланд Ярд. Той ми се обади преди малко по телефона и ми съобщи, че мога да ви открия в Тотли-на-платото. Каза, че ако се отбия в Тотли Тауърс, те ще ми дадат адреса ви. Изумително е как тези детективи от Скотланд Ярд надушват всичко. Трябва да е резултат от дългогодишна практика. Какъв беше този шум?