Смрадльо каза, че не е чул нищо.
— Някакво пъшкане. Стори ми се, че идва иззад онзи диван. Я погледнете.
За миг лицето на Смрадльо се надвеси над мен, после го изгубих от поглед.
— Няма нищо зад дивана — чух гласа му, с което много благородно изложи на опасност от вечен огън безсмъртната си душа.
— Помислих, че е болно куче — рече Планк.
И аз допускам, че е прозвучало така. Разкритието за черното предателство на Джийвс ме разтърси из основи и ме накара да забравя, че при съществуващите обстоятелства мълчанието е злато. Глупаво беше, разбира се, да пъшкам по този начин, но, дявол да го вземе, ако с години си държал камериер в пазвата си и изведнъж като гръм от ясно небе научиш, че той преднамерено насъсква бразилски пътешественици по следите ти, твърдя, че имаш всички основания да се държиш като повръщащо куче. Не можех да проумея долното му поведение и бях толкова замаян от изумление, че за минута или две загубих нишката на разговора. Когато мъглата се разсея, говореше Планк и темата беше сменена.
— Как ли се оправя Басет с онази негова дъщеря? Знаете ли нещо за този Устър?
— Той е един от най-добрите ми приятели.
— Басет не изглеждаше много възхитен от него.
— Така е.
— Е, всичко е въпрос на вкус. Кое от двете момичета е Мадлин? Не са ме представяли на нито една, но съм ги виждал наоколо. Тя ли е ситното диване с големите сини очи?
Можех да си представя неудоволствието на Смрадльо при това описание на любимата му, макар че разумът би трябвало да му подскаже, че си е точно такава, но той отговори спокойно.
— Не, това е Стефани Бинг, племенницата на сър Уоткин.
— Бинг? Хайде сега, защо ми е познато това име? Ами да, разбира се. Старият Джони Бинг, който беше с мен на една от експедициите ми. Един такъв риж, не съм го виждал от години. Горкичкият, ухапа го пума и разбрах, че все още забележимо се колебае всеки път, преди да седне. Стефани Бинг, а? Вие сигурно я познавате?
— Много добре.
— Приятно момиче ли е?
— Така ми се струва и ако нямате нищо против, ще отида, за да й кажа добрите новини.
— Какви добри новини?
— За викарството.
— А, да. Мислите, че я интересува?
— Сигурен съм. Ние ще се женим.
— Господи! Няма ли начин да се измъкнете?
— Не искам да се измъквам.
— Виж ти! Веднъж тичах от Йоханесбург до Кейп Таун, за да се отърва от впримчване, а вие ми се виждате дори доволен от перспективата. Е, както казах, въпрос на вкус. Тогава вървете. И мисля, че е редно да се обадя на Басет, преди да тръгна. Припадам от досада, като го слушам, но човек трябва да е учтив.
Вратата се затвори, настъпи тишина и след като почаках няколко минути за всеки случай, реших, че вече е безопасно да изплувам на повърхността. Тъкмо го направих и си разкършвах вдървените крайници, когато вратата се отвори и Джийвс влезе с един поднос.
Двадесет и първа глава
— Добър вечер, сър — каза той. — Бихте ли желали нещо за хапване? Господин Бътърфийлд ме помоли да му услужа, като донеса тези сандвичи в салона. Той в момента е зает с подслушване зад вратата на стаята, в която сър Уоткин преговаря с госпожица Басет. Каза, че пише мемоари и никога не пропуска възможност да събере подходящ материал.
Изгледах го както аз си знам. Лицето ми беше студено и кораво като варено яйце от училищно празненство. Не помня някога да съм бил по-преизпълнен с праведно възмущение.
— Всъщност, Джийвс, искам не резен клисав хляб с умряла сардина…
— Аншоа, сър.
— Или аншоа. Не съм в настроение да споря за подробности. Изисквам обяснение, и то категорично.
— Моля, сър?
— Не можеш да се измъкнеш с подобни молби. Отговори ми, Джийвс, с едно просто „да“ или „не“. Защо си казал на Планк да дойде в Тотли Тауърс?
Мислех, че въпросът ще го смачка като влажен чорап, но той дори не трепна.
— Сърцето ми се разтопи от разказа на госпожица Бинг за сполетелите я злочестия, сър. Случайно срещнах младата дама и я заварих в състояние на покъртително униние в резултат на отказа на сър Уоткин да предостави викарство на господин Пинкър. Прецених веднага, че е във възможностите ми да облекча нещастието й. Бях научил от служителката в пощата в Хокли, че викарият там ще се оттегля скоро на заслужен отдих и тъй като бях запознат с желанието на майор Планк да засили предната линия на отбора на Хокли, прецених, че ще е прекрасна идея да го свържа с господин Пинкър. За да може да се ожени за госпожица Бинг, господин Пинкър се нуждае от викарство, а за да се състезава успешно на футболното поле със съперничещите села, на майор Планк му трябва викарий с големия опит на господин Пинкър като център нападател. Стори ми се, че техните интереси съвпадат.