— Дотук добре. Смрадльо се уреди.
— Той ще заеме ли мястото на господин Белами като викарий в Хокли?
— Веднага щом Белами го оваканти.
— Много съм щастлив да чуя това, сър.
Аз помълчах известно време, тъй като трябваше да се справя с едно внезапно схващане на левия крайник. След това казах все още ледено.
— Ти може да си щастлив, но аз не бях през последния четвърт час, сгушен зад дивана и в очакване Планк всеки момент да ме разобличи. Не можа ли да си представиш какво ще се случи, ако се бяхме срещнали?
— Бях убеден, че вашата забележителна интелигентност ще ви позволи да намерите начин, за да го избегнете, сър, както е станало в действителност. Скрили сте се зад дивана?
— На четири крака.
— Много мъдър маньовър от ваша страна, ако мога да се изразя така, сър. Свидетелства за ненадмината находчивост и бързина на мисълта.
Ледът у мен се разтопи. Няма да преувелича, ако кажа, че бях умилостивен. Не ми се случва често да ми пробутват добрата стара смазка, защото преобладаващото население, сред което се движа и особено леля Агата, е по-склонно да ме срита в кокал четата, отколкото да ме превъзнася. И чак след като се насладих на „забележителната интелигентност“, внезапно си спомних за все още надвисналата женитба с Мадлин Басет. Трепнах толкова видимо, че Джийвс ме попита дали съм неразположен.
— Физически не, Джийвс. Духовно, да.
— Не ви разбирам напълно, сър.
— Ами ето ги новините, прочетени от Бъртрам Устър. Ще се женя.
— Наистина ли, сър?
— Да, Джийвс, ще се женя. Прочитането на имената на младоженците в църквата е почти в кърпа вързано.
— Ще си позволя ли недопустима волност, сър, ако попитам…
— За кого? Няма нужда да питаш. Гъси Финк-Нотъл духна с Емералд Стоукър, създавайки по този начин един… как се казва?
— Може би вакуум е думата, която търсите, сър?
— Правилно. Един вакуум, който ще трябва да запълня. Освен ако не измислиш някакъв начин да ме измъкнеш.
— Ще посветя размислите си на проблема, сър.
— Благодаря ти, Джийвс — казах аз и щях да продължа да говоря, ако в този момент не бях видял вратата да се отваря, та думите ми пресъхнаха в гърлото. Обаче не беше Планк, както се опасявах, а само Стифи.
— Здравейте, вие двамата — каза тя. — Търся Харолд.
Само от един поглед ми стана ясно, че Джийвс основателно ми я описа като унила. Челото й бе заоблачено и общият й вид бе на изтерзана душа. Бях щастлив, че мога да инжектирам малко слънчева светлина в живота й. Натиках в миша дупка собствените си неволи и казах:
— Той те търси. Има да ти разказва една странна история. Познаваш ли Планк?
— Какво Планк?
— Сега ще ти кажа. Планк досега е бил за теб просто смътна фигура, подвизаваща се в Хокли и продаваща черни кехлибарени статуетки, но той има и друга страна.
Тя демонстрира известна нетърпеливост.
— Ако мислиш, че се интересувам от Планк…
— Не се ли интересуваш?
— Не.
— Ще се заинтересуваш. Той притежава, както казах, и друга страна. Като земевладелец има правото да раздава викарства и току-що даде едно на Смрадльо.
Бях прав в предположението си, че информацията ще окаже мощно въздействие върху мрачното й настроение. Никога не съм виждал труп да рипа от ковчега и да става душата на компанията, но допускам, че поведението на същия много би наподобявало това на госпожица Бинг от мига, в който смисъла на думите ми проникна през тежките облаци. Внезапна светлина грейна в очите й, които, както Планк коректно каза, бяха големи и сини, а от устните й се отрони едно възторжено „Бре, да пукна!“ После, изглежда, нещо се усъмни, защото очите й потъмняха отново.
— Вярно ли е това?
— Сведенията са официални.
— Не ме будалкаш, нали?
Аз надменно вирнах глава.
— Нима допускаш, че Бъртрам Устър се забавлява, като събужда хорските надежди, само за да ги… какво, Джийвс?
— Да ги стъпче в прахта, сър.
— Благодаря ти, Джийвс.
— Няма защо, сър.
— Можеш да ми вярваш, защото тази информация идва от устата на свидетел. Аз присъствах на сделката. Иззад дивана, но присъствах.