Тя все още беше в недоумение.
— Но аз не разбирам. Планк никога не се е срещал с Харолд.
— Джийвс ги срещна.
— Наистина ли, Джийвс?
— Да, госпожице.
— Браво!
— Благодаря ви, госпожице.
— И той наистина е дал на Харолд викарство?
— Викарството в Хокли. Ще го скрепи довечера с подписа си. В момента там все още има действащ викарий, но той е немощен и стар и иска да се пенсионира веднага щом му намерят заместник. По всичко личи, че ще можем да пуснем Смрадльо да вилнее на воля сред душите в Хокли още в близките няколко дни.
Моите прости думи и искрен маниер разпръснаха и последните й съмнения. Очите й блестяха като звезди близнаци, тя нададе животински крясъци и направи няколко танцови стъпки. След малко спря и попита:
— Как изглежда Планк?
— Какво искаш да кажеш с това как изглежда?
— Няма брада, нали?
— Не, няма.
— Това е добре, защото искам да го целуна, а ако имаше брада, щях да се затрудня.
— Зарежи намерението си — предупредих я аз, защото за мен психологията на Планк беше отворена книга. Цялата насока на онзи закоравял ергенски разговор ме остави с впечатлението, че би предпочел да бъде намушкан в крака с туземен кинжал, отколкото разни сладурчета да покриват с целувки гнусливо извърнатото му личице. — Той ще получи припадък.
— Все някого трябва да целуна. Какво ще кажеш, Джийвс?
— Не, благодаря, госпожице.
— А ти, Бърти?
— Бих предпочел да се въздържиш.
— Тогава ще да отида да целуна чичо Уоткин, макар че се показа като първокласен подлец. А след като го целуна, ще споделя с него новините и енергично ще го скастря, задето изтърва първокласна стока като Харолд. Ще му кажа, че когато отказа да се възползва от услугите му, постъпи досущ като индиеца38.
Не схванах накъде бие.
— Какъв индиец?
— Онзи, за когото гувернантката ме караше да чета — бедният глупак, чиято ръка… Как беше, Джийвс?
— Изхвърлила перла, по-ценна от цялото му племе, госпожице.
— Точно така. И ще му кажа как се надявам викарият, когото получи, да бъде мършаво човече с вечна хрема и да дрънка само глупости. Като казах чичо Уоткин, та се сетих. Това вече няма да ми трябва.
И с тези думи тя измъкна от дебрите на облеклото си черната кехлибарена грозотия, досущ като фокусник, който вади заек от цилиндъра си.
Двадесет и втора глава
Все едно, че ми завря крастава жаба в лицето. Аз изумен зяпах предмета. Само това ми липсваше, за да прелее чашата.
— Откъде го взе? — попитах с тих и треперещ глас.
— Задигнах го.
— Защо, за Бога, си го направила?
— Много просто. Идеята ми беше да отида при чичо Уоткин и да му кажа, че няма да си го получи обратно, ако не постъпи справедливо с Харолд. Политика на силата, нали така се нарича, Джийвс?
— Или изнудване, госпожице.
— Да, или изнудване. Обаче не можеш много да си подбираш методите, щом имаш работа с чичо Уоткиновците на този свят. Но сега, когато Планк облекчи напрежението и ни осигури бъдеще, това, естествено, няма да ми трябва и ще е разумно да го върна на мястото му, преди да забележат липсата. Върви и го остави в стаята с колекцията, Бърти. Ето ти ключа.
Аз се отдръпнах, сякаш ми предлагаше кучето Бартоломю. Нямам нищо против да услужа на нежния пол, когато това е във възможностите ми, но има моменти, когато трябва да им се тропне с крак и аз разпознах този като един от тях. При мисълта да извървя смъртноопасния път от салона до стаята с колекцията с грозотията в ръка направо ме полазиха тръпки.
— Не се доближавам до проклетата стая с колекцията. Какъвто съм късметлия, ще заваря вътре чичо ти Уоткин под ръка със Споуд и доста ще ме затрудни обяснението какво търся там и как съм влязъл. Освен това не мога да се мотая из къщата, докато Планк е наоколо.
Тя се изсмя с един от звънливите си смехове, към които, както вече посочих, беше пристрастена.
— Джийвс ми разказа за теб и Планк. Много смешно.
— Радвам се, че мислиш така. На мен лично не ми беше забавно.
Джийвс, както винаги, намери изход.
— Ако дадете предмета на мен, госпожице, ще се погрижа да бъде върнат обратно на мястото му.
— Благодаря ти, Джийвс. Добре, довиждане на всички. Тръгвам да намеря Харолд.
И с тези думи Стифи се оттегли с танцова стъпка.
Аз свих рамене.
— Жени, Джийвс!
— Да, сър.
— Какъв пол!
— Да, сър.
— Помниш ли какво ти казах за Стифи при предишното ни гостуване в Тотли Тауърс?
— В момента не, сър.
— Това беше, когато тя ме насади с шлема на полицая Оутс точно преди стаята ми да бъде претърсена от татко Басет и неговите тъмничари. Тогава хвърлих едно око в бъдещето и изтъкнах, че след като Стифи, която от раменете нагоре плаче за килия с меко тапицирани стени, възнамерява да се омъжи за преподобния Х. П. Пинкър, самият той най-изявеното куку, което някога е проповядвало за хетейските и египетските царе39, какво ли чудо ще бъде потомството им?