— Да, сър, сега си спомням.
— Дали ще наследят, питах се аз, комбинираната откаченост на двама такива родители?
— Да, сър, спомням си, че бяхте особено загрижен за здравето на медицинските сестри, гувернантките, частните и държавните учители, които биха поели отговорност за тях.
— Без да знаят, че са изправени пред нещо по-люто от горчица. Именно. Тази мисъл все още ме тормози. Както и да е, сега нямаме време да се задълбочаваме в нея. Ти по-добре веднага отнеси този ужас там, където му е мястото.
— Да, сър. Ако веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже40 — каза той и се запъти към вратата, а аз си помислих за кой ли път колко елегантно и точно умее да се изразява.
Прецених, че е настъпил моментът да възприема първоначалната си стратегия, а именно да се изнижа през прозореца. С разхождащия се свободно из къщата Планк и вероятността всеки момент да се върне в салона при напитките можех да бъда в безопасност само в някоя далечна тисова или рододендронова алея и да остана сгушен там, докато пейзажът се избистри. В съответствие с този план се запътих забързано към прозореца и представете си мъката и разочарованието ми, когато установих, че кучето Бартололю, вместо да продължи да се разхожда, беше решило да проведе следобедната си дрямка точно отдолу на тревата. Бях вече преметнал единия си крак през рамката на прозореца, преди то да привлече вниманието ми. Още половин секунда, и щях да тупна връз него като тих дъждец от небето.
Без затруднение определих ситуацията като задънена улица. Стоях и се чудех какво да предприема, когато откъм коридора се дочуха стъпки, и чувствайки, че ако веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже, аз се метнах отново към дивана, подобрявайки собствения си предишен рекорд. Докато се гушех в моя малък уютен кът, бях изненадан от последвалата пълна липса на диалог. До този момент всичките ми посетители започваха да многословстват още с прекрачването на прага, поради което ми се стори странно, че сега ще трябва да забавлявам глухонеми. Но като надзърнах предпазливо, открих, че съм сбъркал, предполагайки присъствието на двама мои гости. Беше само Мадлин. Тя се насочваше към пианото и някакво шесто чувство ми подсказа, че има намерение да пее старинни народни песни, на които, както вече посочих, посвещаваше голяма част от свободното си време. Беше особено склонна към песнопеене, когато в душата й бушуваха разтърсващи страсти, какъвто, разбира се, бе случаят и сега.
Страховете ми се оправдаха. Тя изпя набързо две песни една след друга и мисълта, че подобно нещо ще фигурира неизменно в дневния ред на семейния ни живот, направо ме вледени. Винаги съм бил непримиримо алергичен към старинните народни песни и колкото са по-старинни, толкова повече не ги одобрявам.
За щастие я прекъснаха, преди да успее да отпочне третата. Чу се тътен от тежки стъпки, дръжката на вратата се завъртя, дочух тежко дишане и един глас каза: „Мадлин!“ Гласът на Споуд, дрезгав от вълнение.
— О, Родерик! Как ти е окото?
— Остави окото — нареди Споуд. — Не съм дошъл тук да говорим за очи.
— Казват, че парче суров бифтек намалява отока.
— Нито пък ще говорим за бифтеци. Сър Уоткин ми съобщи ужасната вест за теб и Устър. Вярно ли е, че ще се омъжиш за него?
— Да, Родерик, вярно е.
— Но ти не можеш да обичаш недозряло малоумно муле като Устър — каза Споуд и забележката му ми се стори крайно неуместна. Мислех да скоча на крака и да се изправя лице в лице с него с думите: „Я си мери изразите, Споуд.“ Така или иначе, по една или друга причина не го направих, а продължих да си кютам в кьошето. Чух Мадлин да въздиша, освен ако не беше течението под дивана.
— Не, Родерик, не го обичам. Той не допада на същностната ми природа. Но съм убедена, че е мой дълг да го направя щастлив.
— Пфу! — каза Споуд или нещо, което прозвуча по този начин. — За какъв дявол ти е притрябвало да правиш червей като Устър щастлив?
— Той ме обича, Родерик. Сигурно си виждал онова безмълвно благоговейно изражение в очите му, когато ме гледа.
— Имам по-важна работа, отколкото да се взирам в очите на Устър, въпреки че с лекота мога да си представя тъпия му поглед. Трябва да разрешим този проблем, Мадлин.
40
Думите са на лейди Макбет във връзка с убийството на краля. Превод на Валери Петров. — Б.ред.