Горе главата, Джийвс

Ако кажа, че щом се опнах на дървения нар, съм заспал непробудно, необезпокояван от сънища, ще рече, да заблудя публиката си. Изкарах една неспокойна нощ. Можех да се закълна, че око не съм склопил за секунда дори, но явно съм склопил и двете по някое време, защото изведнъж видях слънчевите лъчи да нахлуват през прозореца и моят домакин да ми носи закуската.

Заех се с нея с необичаен за мен апетит предвид тъй ранния час, след което измъкнах един стар плик и се заех с онова, което обикновено върша, когато около мен се размахват бухалките на Съдбата — съставих списък с плюсовете и минусите, както несъмнено е правил и Робинзон Крузо.

Крайният резултат се получи както следва:

Кредит	Дебит
Закуската хич не беше лоша. Кафето направо си го биваше. Дори се учудих.	Стига си мислил само за търбуха си, рецидивист такъв!
Кой е рецидивист?	Ти си рецидивист.
Е, ако държиш на тази терминология, може и така да ме наречеш. Ама съм невинен! Ръцете ми са чисти.	За разлика от лицето.
Май съм изглеждал и по-добре.	Приличаш на нещо, което котката е изровила от кофата за боклук.
Една баня ще оправи всичко.	В затвора хубаво ще те насапунисат.
Смяташ ли, че ще се стигне дотам?	Нали чу какво каза татко Басет.
Интересно как ли се отбиват двайсет и осем дни? Досега винаги се измъквах сух и невредим още след първата нощ в дранголника.	Ще пукнеш от скука
Не съм убеден. Чух, че давали по един калъп сапун и молитвеник?	И каква ще ти е ползата от сапуна и молитвеника?
Ще си измисля някаква тиха игра с тях. И не забравяй, че няма да се женя за Мадлин Басет. А да те чуя сега какво ще кажеш.

Дебитната сметка не гъкна. Нямаше какво да каже.

Да, казах си аз, докато търсех някоя забравена троха хляб, последното беше щедра компенсация за лишенията и превратностите, които понасях. Поразмишлявах известно време в този дух и все повече се примирявах с участта си, когато до слуха ми достигна звънлив гласец и ме накара да подскоча като стреснат скакалец. Отначало не можах да разбера откъде идва и за миг подъвках вероятността да е моят ангел хранител, макар че винаги съм смятал, че е от мъжки пол, и аз не знам на какво основание. Тогава видях нещо като човешко лице отвъд вратата решетка и при по-внимателно вглеждане установих, че е Стифи.

Сърдечно я поздравих и изразих известна изненада, че я виждам на това място.

— Не бих допуснал, че Оутс ще те пусне. Не е ден за посещения, нали?

Тя обясни, че съвестният служител е отишъл до Тотли Тауърс да се срещне с чичо й Уоткин, а тя се вмъкнала, щом го видяла да излиза.

— Ох, Бърти — каза, — ще ми се да можех да ти пъхна една пила.

— За какво ми е пила?

— За да изпилиш решетките, магаре такова.

— Тук няма решетки.

— Няма ли? Виж това е пречка. Ще трябва да се откажем. Закусвал ли си?

— Току-що.

— Закуската как беше?

— Доста я биваше.

— Радвам се да го чуя, защото съм натежала от угризения.

— Така ли? Защо?

— Ама помисли малко, преди да издрънкаш нещо! Ако не бях задигнала онази статуетка, това нямаше да се случи.

— На твое място не бих се тревожил.

— Да, ама аз се тревожа. Да кажа ли на чичо Уоткин, че ти си невинен, защото аз съм престъпникът? Името ти трябва да бъде изчистено от това петно.

Веднага отклоних предложението й.

— И дума да не става. Да не си посмяла!

— Не искаш ли името ти да е неопетнено?

— Не и с цената на твоето наказание.

— Чичо Уоткин не би ме тикнал в пандиза.

— Така е, но Смрадльо ще научи и ще бъде потресен додън безсмъртната си душа.

— Бря! Не помислих за това.

— Той неизбежно ще си зададе въпроса дали е мъдър ход от страна на един викарий да свързва съдбата си с твоята. И ще загризат едни съмнения… Друго щеше да е, ако ти беше гадже на гангстер. Гангстерът би те наблюдавал с умиление как ограбваш къде каквото има за грабене и би те окуражил с дума и жест, ала Смрадльо е омесен от друго тесто. Когато се ожени за теб, той ще иска да поемеш отговорност за енорийските финанси. Осведомиш ли го за фактите, той по цяла нощ ще им трепери и сън няма да го лови.

— Схващам мисълта ти.

— Представи си какви тикове ще го подгонят, ако те завари близо до неделната касичка за волни пожертвования. Не, единствената линия на поведение е повсеместно затваряне на устата.

Тя повъздиша малко, сякаш съвестта я гризеше, но проумя силата на аргументите ми.

— Предполагам, че си прав, но ми е криво при мисълта, че ще отбиваш време в дранголника.