— Има си и добрите страни.
— Например?
— Спасен съм от ешафода.
— Еша… О, разбирам. Измъкваш се от женитбата с Мадлин.
— Точно така. Както вече ти споменах, не искам да кажа нищо лошо за Мадлин, когато твърдя, че мисълта да се свържа с нея в свещен брачен съюз кара стария ти приятел да бъде лазен от тръпки. Този факт не бива по никакъв начин да й се пише на сметката. Бих се чувствал по същия начин пред перспективата да се обвържа с много от най-благородните жени на света. Има жени, които човек уважава, възхищава им се, благоговее пред тях, но само от разстояние. Именно към тази група принадлежи Мадлин.
И тъкмо да се разпростра върху темата с евентуално споменаване на онези народни песни, когато един груб глас прекъсна уютното ни общуване, ако можеш да наречеш общуване разговор от двете страни на желязна скара. Беше полицаят Оутс, завърнал се от екскурзията си. Присъствието на Стифи не му допадна и той облече недоволството си в строга словесна форма.
— Какви са тези работи? — поиска да узнае.
— Какви работи? — живо парира Стифи и аз си помислих, че го хвана натясно.
— Правилникът забранява всякакви разговори със затворника, госпожице.
— Оутс — каза Стифи, — ти си магаре.
Което си беше чистата истина, но това подразни служителя на закона. Обвинението не му допадна и той си го каза, а Стифи му забрани тутакси да й отговаря, че не понасяла, когато разни ченгета й отговаряли.
— Гади ми се от вас, надзиратели и екзекутори. Аз само се опитвах да го ободря.
Стори ми се, че полицаят презрително изсумтя и след момент разкри защо го е направил.
— Аз се нуждая от ободряване — каза мрачно. Току-що се срещнах със сър Уоткин и той каза, че не поддържа обвинението си.
— Какво! — ревнах аз.
— Какво! — изписка Стифи.
— Каквото, такова — каза полицаят и беше ясно, че докато горе свети слънце, в сърцето му цари мрак. Разбира се, можех да му съчувствам. Нищо не поболява един полицейски служител повече от перспективата да му се измъкне закоравял престъпник. Той се намираше в положението на някой крокодил от река Замбези, или пума в Бразилия, които, след като са си набелязали Планк за обяд, го виждат да се катери по-чевръст от катеричка към върха на високо дърво.
— Възпрепятстване на законността и връзване ръцете на полицията, така го наричам аз — каза Оутс и мисля, че се изплю на пода. Не можех да го видя, разбира се, но слухът рядко ме подвежда.
Стифи нададе радостно айларипи и ако си спомням добре, аз й пригласях. Защото въпреки мъжествената маска, която си бях надянал, в сърцето си никак не си падах по перспективата да гния двайсет и осем дни в килията на някое влажно подземие. Затворът не е лош за една нощ, но не бива да се прекалява.
— Тогава какво чакаме? — каза Стифи. — Размърдай се, ченге. Отвори широко тези порти.
Оутс ги отвори, без да се опитва да крие мъката и разочарованието си, а ние със Стифи излязохме във волния голям свят отвъд стените на каторгата.
— Довиждане, Оутс — казах, защото не вреди да бъдеш учтив. — Приятно ми беше да те срещна отново. Как са госпожа Оутс и малките?
Единственият му отговор беше особен звук, сякаш хипопотам изваждаше крака си от сочната кал на речен бряг и видях как Стифи се намръщи, сякаш маниерите му накърняваха естетическите й възприятия.
— Знаеш ли — каза тя, когато излязохме на открито, — наистина трябва да направим нещо във връзка с Оутс, което да му даде да разбере, че не сме дошли на този свят само за удоволствие. Не мога да предложа нещо още сега, но ако помислим заедно, все нещо ще ни хрумне. Трябва да останеш, Бърти, и да ми помогнеш да накараме рижата му глава преждевременно да побелее и да закопнее за ранна кончина.
Аз повдигнах едната си вежда.
— Да остана като гост на чичо ти Уоткин?
— Можеш да помизерстваш при Харолд. При него има свободна стая.
— Съжалявам, но не.
— Няма да останеш?!
— Няма. Възнамерявам да оставя максимално количество мили между Тотли-на-платото и себе си. И не си прави труда да ме наричаш малодушен жалък страхливец, защото съм непреклонен.
Тя направи муцка. Прави се, като устните се издават напред и после отново се прибират.
— Знаех си, че ще е безсмислено да те моля. Лошото е, че ти липсва мъжественост и предприемчивост. Ще трябва да накарам Харолд да ми помогне.
И докато стоях разтреперан пред картината, която думите й обрисуваха, тя се отдалечи, крайно възмутена от днешните млади мъже. Все още се питах в каква ли каша ще натопи горкия Пинкър и се надявах той да прояви достатъчно разум, за да не се забърква в нея, когато Джийвс се появи в колата и ми зарадва окото.