— Нали не възнамеряваш да я изгориш, Джийвс?
— Не, сър. Ще я подаря на господин Бътърфийлд. Той е на мнение, че ще допринесе за каузата му.
— Каква кауза?
— Господин Бътърфийлд ухажва една вдовица от селото, сър.
Това ме изненада.
— Но той е чукнал поне сто и четири години!
— Господин Бътърфийлд действително е напреднал в годините, сър, но независимо от това…
— Има още живот в старото куче?
— Точно така, сър.
Сърцето ми се разтопи. Спрях да мисля само за себе си. Току-що ми хрумна, че при дадените обстоятелства няма да приключа гостуването си с бакшиш на Бътърфийлд. Шапката щеше да запълни този пропуск.
— Много добре, Джийвс, дай му я и нека небесата ускорят неговото ухажване. Можеш да му го предадеш от мен.
— Ще го сторя, сър. Благодаря ви много, сър.
— Няма защо, Джийвс.